— Един по-малко — каза тя тихо.
— Джеси — изсъска Трей, — скрий се!
Младата жена не обърна внимание на заповедта. Коленичи, отново пое дълбоко дъх и погледна зад ъгъла. Единият от нападателите тихо се бе приближил до нея покарай стената на хола. Очите му се разшириха от изненада, когато рязко наведе глава и я видя. Тя откри огън и два куршума поразиха целта й. Единият го удари в гърдите, другият — в лицето. Дръпна се бързо назад, когато забеляза, че третият се хвърля иззад дивана, за да стреля по нея.
— Двама свалени — прошепна Джеси на своя екип. — Остана един. — Тя имаше идея. — Ще се престоря, че са ме простреляли и ще се опитам да накарам задника да дойде при мен. Прилепете се плътно до стените и се направете на невидими, момчета. Сигурна съм, че той не може да ви види, ако сте в зоната на гардероба от вътрешната страна на вратата. Шкафът трябва да блокира зрителното му поле към вас.
— Джеси! — изсъска Трей. — Не го прави!
— Млъкни и се притисни до проклетата стена! — просъска му в отговор. Започна да хлипа високо. — Простреляха ме! О, Боже мой! Простреляха ме! Умирам. Не мога да мръдна. Някой да ми помогне.
Стъпи отново на крака и с патешко ходене тръгна назад, за да може да се скрие колкото е възможно по-бързо в пералното помещение. Беше доста напрегната, докато чакаше. Онзи очевидно бе повярвал, че я е улучил. Внезапно изскочи пред вратата и насочи оръжието си надолу, там, където трябваше да бъде Джеси. Тя не се поколеба, когато мъжът стреля в пода, близо до краката й. Изпрати три куршума в гърдите му. Очите му се разшириха, устата му се отвори и от нея бликна кръв, преди да се срине назад.
— Трима повалени — измънка Джеси с треперещ глас. — Проверявам жизнените му показатели.
— Джеси, не мърдай! — изрева Тим. — Изчакай подкрепление! — О, той е бесен, загазила съм яко. Макар че наистина не бе имала избор. Трей и Майк бяха много заети, те трябваше да държат идиотите отвън. Затова бе необходимо вратата на хола откъм предверието да бъде обезопасена. Това означаваше, че някой трябва да пази гърбовете им. Джеси беше единствената на разположение, която можеше да подсигури хола и тя го бе направила.
— Четирима свалени — прозвуча гласът на Джим. — Повтарям, четирима свалени. Вторият етаж е обезопасен. Жената я няма тук.
Трей и Майк продължаваха със стрелбата пред входната врата, докато не пристигна останалата част от екипа и им помогна да се справят с нападателите, които бяха останали без прикритие. Двама от охранителите на имота бяха мъртви, а други трима се предаваха в този момент. Джеси излезе от мокрото помещение в коридора, след като бе прозвучало „всичко е чисто“.
Трей пръв стигна до нея. Изгледа я навъсено, преди да се наведе, за да я целуне по бузата.
— Добра работа.
— Двама се намират в хола, но не съм ги проверила, за да разбера дали все още дишат. — Избягваше да гледа към трупа, проснат пред вратата на пералното помещение. — Този определено е мъртъв. Застрелях го от упор.
Трей погледна надолу.
— Да, определено му трябва етикет на пръста. Ще проверя жизнените показатели на другите. — И той се отдалечи, за да го направи.
— Някой ще си изпати — извика наперено Майк от долния край на коридора, стиснал оръжието в прегръдките си. — Бяхме приклещени, а ти се справи добре, хлапе. Благодаря.
Джеси кимна.
Трей се върна от хола.
— Направила си така, че трима са за етикет на пръста. Единият е прострелян в гърлото, другия — в лицето и гърдите. Мисля, че учебната стрелба по мишена с пистолет си е заслужавала, Джеси. Лошата новина е, че тук няма никаква жена. Имението е изцяло прочистено от нашите екипи. Гаражът и квартирите на персонала също са проверени. Сигурно са я преместили, преди да пристигнем.
Джеси се намръщи.
— За да охраняват тази сграда има причина.
Тя се завъртя и беше готова да се спусне да претърсва долния етаж. Погледна към стълбите и се отправи натам, но Трей я хвана за ръката.
— Сградата е обезопасена, Джеси. Съжалявам. Може да е била тук, но вече не е. Знам, че е трудно да се приеме, но я изпуснахме.
— Открита ли е стаята, в която са я държали?
— Не. Никой не е съобщил за такава. Щяха да кажат.
— Те защитаваха нещо. Това е къща за гости, но е празна. Цялата тази организация за сигурност. Мъртвите момчета имат отличителни знаци. Защо четирима мъже бяха позиционирани на това място без основателна причина, а след това изпратиха тук още осем? — Джеси не се отказваше от надеждата си.