— Да напусна или да остана? — Гласът му беше мек.
Джеси внимателно огледа жената, която се взираше в Трей, но не забеляза признаци на паника или ужас.
— Остани — реши тя.
Трей не помръдна, докато колежката му пробваше ключовете. Най-напред отключи клетката, открехна вратата и се поколеба, преди да докосне пленничката. Другата жена протегна краката си напред, за да й помогне. Джеси я възнагради с топла усмивка и получи в отговор плаха усмивка.
— Бинго! Имаме победител! — Усмихна се на Бюти, когато отключи халката на глезена й. — Виждаш ли? Намерихме ключовете. — Освободи и другия глезен. Бюти беше свободна. — Разчистете входа и ни осигурете път до превозното средство.
— Имаш го! — Тим въздъхна. — Добра работа, Джеси! Щяхме да я пропуснем, ако ти не беше открила тайната стая. Но това не означава, че задникът ти все още не е мой, след като я заведеш на безопасно място.
Джеси извъртя очи, но продължи да се усмихва на Бюти, докато й помагаше да излезе от клетката.
— Добре. Можеш ли да станеш? — Тя се изправи бавно и протегна ръце към жената. — Ето, хвани моите длани и аз ще ти помогна.
Новият вид се поколеба, преди бавно да се наведе напред, пропълзя разстоянието до отворената врата на клетката и протегна трепереща бледа ръка към спасителката си. Джеси я хвана внимателно, докато се бореше да преглътне сълзите си. Тази част всеки път я разстройваше. Страхът в очите им, премесен с надеждата, че могат да се доверят и да повярват на някой, който нямаше просто да ги чука, винаги разбиваха сърцето й. Джеси й помогна да се изправи.
— В движение сме — информира тя екипа. — Чисто ли е?
— Чисто — отговори тихо Тим. — Имаме автомобил точно пред входната врата. Отстранихме мъртвите от пътя ви. Джими свали няколко завеси, за да покрие кръвта. Тя най-вероятно ще я подуши, ако има силното обоняние на Видовете, но няма да бъде ужасена от гледката.
— Тя е примат — отвърна Джеси, като остави колегите си сами да се досетят, че е малко вероятно новоосвободената да усети мириса на смъртта и на пролятата кръв. Приматите не притежаваха толкова остро обоняние. — Свържете се веднага с Хоумленд и ги питайте къде точно ще я приемат, но така че и другите примати да са там, когато пристигнем. Тя трябва да се запознае със семейството си. — Джеси придържаше изплашената жена. Бюти беше висока около метър петдесет и две, тънкото й като железопътна релса тяло разкриваше, че през повечето време е гладувала. Ако не можеше да ходи, Джеси би могла да я изнесе на ръце от сградата. Докато вървяха през къщата, продължи да се бори с непрекъснато напиращите сълзи. Според преценката й, пленничката бе бита наскоро и не се беше къпала отдавна. Косата й бе сплъстена и мазна, а ръцете и краката й бяха целите в мръсотия от прашната тайна стая.
Трей се движеше точно зад гърба й, като мълчалив страж. Тя знаеше, че беше там, в случай че жената Нов вид, припадне от немощното си състояние.
Джеси изведе Бюти през входа, в свежия нощен въздух, директно до отворената задна врата на джипа и й се усмихна.
— Сега ще влезем тук вътре в това нещо, след което ще направим нещо друго — наистина вълнуващо. После ще летим в небето, в още по-голямо нещо, за да получиш лекарска помощ и да се срещнеш със семейството си. Те много ще ти се зарадват.
— Нали няма да ме оставиш? — Бюти изглеждаше ужасена, когато се вкопчи в своята спасителка.
— Не, Бюти, няма да ходя никъде. Ще те държа за ръка през цялото време. — Джеси стисна нежно дланта й. — Няма да позволя да ти се случи нищо и ще остана с теб толкова дълго, колкото пожелаеш. — С побутване я прикани да се настани на средата на седалката и закопча предпазния колан. Отново й се усмихна успокояващо. — Ще седна до теб, а Трей ще ни закара. Той е добър човек. — Повторно провери колана, след което се наведе да прибере кичур коса зад ухото на жената и да я погледне откровено в очите. — Всичко ще бъде наред, Бюти. Аз… — Болка избухна в гърба на Джеси. Тялото й отхвръкна напред и се просна върху Бюти и седалката. Жената Нов вид изпищя.
— Снайпер! — изкрещя Трей.
Джеси опита да се вдигне, въпреки че не бе в състояние да си поеме въздух от болката в гърба. Ужасена Бюти изпищя отново. Стъклото на прозореца до предната пътническа седалка избухна. Джеси намери сили, да повдигне гърди, блъсна новоосвободената да легне настрани и я покри с тялото си.
— Държа те — задъхан, гласът й се извиси над женския писък и стрелбата.