Флейм се засмя.
— Къде те простреляха?
Джеси се обърна с гръб към него и повдигна косата си. Раздели я на път, за да покаже обръснатата площ — около пет сантиметра дълга и два и половина широка — покрита с марля.
— Просто една драскотина. Куршумът е отнесъл малко от кожата на главата, но… — Пусна косата си и се обърна отново към мъжа. — Не забравяй винаги да носиш бронежилетка по време на дежурство. — Погледна към неговата. — Моята пое два куршума от снайпер в гърба. — Тя посочи към жилетката му. — Вършат работа. Всичко, което имам е няколко натъртвания.
— Невероятно! Имаш ли приятели тук? Покрай дейността ти в спец групата, трябва да си завързала някои познанства.
— Не. Срещала съм се с няколко души, но с никой от тях не съм прекарала много време. — Освен Джъстис. Но не го спомена на глас.
— Защо не ми се обадиш, когато се настаниш? Имаме си бар. Ще се радвам да те черпя една бира и да те запозная с всички. Мисля, че ще спечелиш куп приятели. Много си забавна.
— Става. Хубаво е човек да има повече приятели.
— Имаме телефонен указател. Номерът ми е вътре. Търси Флейм, нямам фамилно име. Все още не ми се е налагало да избирам такова.
Джип, управляван от жена от Новите видове, приближи към портата. Тя беше едра, явно експериментален прототип, а не подарък. Джеси нямаше много опит с подобни жени, освен с една, когато бе прекарала известно време в Резервата. Тя много харесваше Брийз.
— Това е твоят шофьор. Вярвам, че ще живееш и работиш тук с радост, Джеси. За мен беше истинско удоволствие да се запознаем. Надявам се скоро да те черпя една бира. Обади ми се. — Флейм й помаха с ръка за довиждане.
— За мен също беше удоволствие да се запознаем. Ще се обадя да пийнем по бира. — И тя му помаха с ръка, взе си сака и тръгна към джипа.
Едрата жена се намръщи.
— Хей, човек, трябва да дойдеш с мен.
— Здравей! Аз съм Джеси. Ти ли си моят шофьор?
— Да. — Тя нямаше щастлив вид. — Аз съм Миднайт. Заповядай, качи се.
Джеси хвърли чантата си на задната седалка и се настани на предната, до водача. Не откри предпазен колан. На територията на Новите видове, те не бяха задължителни. Също така тук нямаше натоварен трафик или проблеми с превишената скорост. По тротоарите Джеси забеляза паркирани предимно голф колички. Жената направи обратен завой и погледна към пасажерката си, очевидно не бе щастлива, че е назначена да я вози навсякъде.
— Не харесваш хората като цяло или специално мен? — Джеси запази усмивката си.
— Нямам намерение да бъда груба. — Миднайт погледна своята спътничка по-меко. — Не съм свикнала да се занимавам с вашия вид, а и преживяванията ми с човеците не са били приятни.
— Разбирам. Е, аз по принцип съм си умница, обаче винаги съм мила към хората, освен ако те са се отнесли още от първия миг зле към мен. Не мисля, че се държиш грубо. Просто ми се иска да ми дадеш шанс, преди да решиш, че не ме харесваш. Нямам никакви предубеждения към теб.
— Ясно.
През целия си живот, Джеси трябваше да се учи как да разчупва леда. Като дъщеря на публична личност се налагаше да се справя с много непознати хора в различни ситуации. Можеше да бъде по-открита и пряма с Новите видове, отколкото с човеците и това й харесваше. С тях не можеха да се играят игрички, нито лесно да се излъжат. Те бяха много откровени.
— Значи, ти си тази, която ще ми каже къде и какво да правя, къде ще спя и кога да започна? Нищо не ми е ясно, освен че имам работа и ще живея тук.
Миднайт погледна със сините си очи към Джеси.
— Аз трябва да те взема и да те откарам до една от къщичките. Казаха ми да ти покажа дома ти, да те изчакам, докато се приготвиш и след това да те отведа до медицинския център. Нищо друго не знам.
Тези хора трябва да си подобрят програмата за информация на работните места, реши Джеси.
— Достатъчно честно. Ще трябва да живея с някой, или ще си имам моя собствена стая?
— Ще получиш твоя собствена къщичка. Ние не споделяме жизнено пространство, освен ако не живеем в женското общежитие, но там си имаме наши собствени апартаменти. Съвместно използваме единствено общите помещения. Така е само за Новите видове. За гостуващите човеци са определени вили. Те представляват къщи, разположени в обезопасени места, изцяло изолирани от населената част на Хоумленд.