Фюри изръмжа, злобният звук и първичната ярост помрачиха чертите му.
— Бащата на Ели настоява тя да се яви пред съдия за умствена компетентност.
— Какво? — Не можа да повярва Джъстис.
— Наложи се да отменим посещението му. И той смята, че аз искам да я откъсна от семейството й.
— Изслушване за компетентност? Това предполага тяхната увереност, че тя не е с всичкия си, нали? — Джъстис бе обхванат от гняв. — Нима той я обвинява, че е луда, защото те обича?
— Да. — Ръцете на Фюри стиснаха достатъчно силно стола, за да накарат дървото да изскърца. — Тя носи нашето дете, и това е очевидно от сутрешното й неразположение, което той няма начин да не забележи, ако остане при нас в продължение на няколко дни. Те твърдят, че дъщеря им стои насила при мен. Няма нужда да я разстройвам сега, но трябва да й разкажа всичко. Тя ще се ядоса, а мен това ще ме вбеси.
Тайгър го стрелна с поглед и повдигна вежда.
— Ти? Вбесен? Невероятно!
Джъстис прикри усмивката си от шегата и изрече спокойно:
— Не й казвай, Фюри. Няма нужда.
— Трябва да й разкажа. Призовката е доставена на портата на нейно име, а аз винаги споделям всичко с жена си.
— Тя е твоя половинка и живее в Хоумленд. Това я прави Нов вид. — Джъстис се наведе напред, скръсти ръце пред гърдите си и ги облегна на бюрото. — Техните закони не важат за нас. Тук, те нямат юрисдикция и не могат да ги приложат.
Притесненият поглед на Фюри се изпълни с надежда.
— Сигурен ли си?
— Да. Недей да разстройваш половинката си.
— Но той й е баща. Уверен съм, че ще спомене за призовката, когато тя разговаря с него по телефона.
— Прав си. Информирай я, че външният свят не може да й направи нищо. Те не могат да влязат в Хоумленд. Това е тактика, за да предизвикат безпокойство. Нещата ще отшумят, след като баща й се успокои. Обясни й го, преди да споделиш с нея новината, какво е направил той.
— Иска ми се външният свят никога да не бе разбирал за мен и Ели — изръмжа тихо Фюри. — Това причини толкова много мъка. Всеки вярва, че аз й вредя и тя не трябва да бъде с мен. Защо не ни оставят на мира?
— Вие двамата си принадлежите. — Тайгър вдигна рамене. — Любовта ви един към друг е очевидна и те вероятно ревнуват. Освен това, когато става въпрос за нас, хората могат да бъдат наистина глупави.
Джъстис мрачно се съгласи.
— Твоята половинка и нероденото ви дете са в безопасност, Фюри. Никой не може да ти ги отнеме или да ги изведе извън дома ти, за да ги отведе надалеч. Грижи се за нея, обичай я и бъди на разположение, когато има нужда от теб.
— Винаги. — Фюри се изправи на крака. — Все още ми се иска външният свят да не бе научавал за нас. Виждам, че това понякога й причинява болка и този факт ме разкъсва отвътре. Искам да я защитя, но той е човекът, който й е дал живот. Разбирам неговото разочарование, но да ме обвиняват, че й вредя, или че е лудост тя да ме обича, е обезсърчаващо. — Изгледа всеки от двамата поотделно. — Ако някога се чифтосвате с човек, защитете я по-добре, отколкото аз го направих с Ели. Сега си отивам вкъщи. Не обичам да я оставям сама за повече от няколко часа. — И той излезе от офиса.
— Мамка му. — Тайгър въздъхна и се отпусна на стола. — Не му завиждам за разговора, който му предстои да проведе. Ето защо се заклех да избягвам жените от вън. Те идват с любопитни семейства, които предизвикват повече проблеми, отколкото заслужава такава връзка. Това ме кара да се чувствам късметлия, че нямаме родители.
Мисълта за Джеси премина през съзнанието на Джъстис. Нейният баща беше сенатор, който се застъпваше за Новите видове по време на срещите и воюваше за правата им във Вашингтон.
В душата му започна да се заражда безпокойство. Би ли реагирал враждебно баща й, ако знаеше, че дъщеря му е позволила да я докосне? Колко проблеми можеше да причини, ако разбереше? Той притежаваше реална власт, не беше просто някакъв човек, който протестира пред портите или изпраща гадни съобщения. Облегна се назад и се отпусна в стола си.
— Щастливци сме, че сме сами.
— Дали? — Джъстис срещна сериозния поглед на Тайгър. — Мисля, че Фюри няма да се съгласи с това. Неговата Ели го заслужава. Тяхната любов е истинска.
— Да. Прав си, но и аз също. — Тайгър се усмихна. — Да се споразумеем. Няма да казваме на никого, ако някога си паднем по жена от външния свят. Хората си мислят, че сме извратени копелета, които промиват мозъците на жените, живеещи с нас, а нашият собствен вид ни наблюдава, за да види какво се случва, когато сме с човешки същества. Нека да го премълчим и да го запазим дълбоко в нас.