— Никога повече не ме карай да умирам, Джеси! Никога! — Ръката му докосна лицето й в нежна милувка. — Не мога да чакам. Трябва да те имам. Трябва да съм вътре в теб.
Леко шокирана от суровата емоция, която видя в очите и чу в гласа му, тя кимна. Никога преди никой мъж не я бе желал така и не бе имал такава нужда от нея. Джъстис сведе глава и потърка устни в нейните, тя отвори уста за целувка. Той измърка дълбоко и гърдите му завибрираха силно. В целувката му нямаше нежност или игривост. Джъстис й се нахвърли като човек, умиращ от глад, а тя беше последната му храна.
Джеси простена, пръстите й се забиха в раменете му. Целувката му я разгорещи, накара я да изгаря от желание. Притисна се силно към него и повдигна ханша си срещу твърдия горещ натиск на ерекцията му, хваната като в капан между завивката и нейните бедра. Джъстис се отмести малко и ръката му се мушна между телата им. Джеси откъсна уста от неговата да изплаче, когато пръстът му нахлу в нея без предупреждение.
Младата жена се почувства толкова невероятно, че не можеше да си поеме дъх, докато той почти напълно извади пръста си от гостоприемното й тяло, след което го вкара по-дълбоко, за да я разтегне. Започна да движи ръката си по-енергично, да я чука бързо и силно, и изръмжа.
— Толкова си гореща и влажна за мен! Така дяволски тясна! — изрева отново, един наистина плашещ звук, и рязко дръпна пръста си от нейната мекота. Тялото му се напрегна и той се изтърколи по леглото, далеч от нея. — По дяволите! — Изкрещя думите, като седна на ръба на леглото с гръб към нея.
Джеси остана да лежи зашеметена, чудейки се защо беше спрял и какво не е наред. Отне й няколко секунди да се раздвижи, да седне и да го зяпне. Тогава забеляза как бе надрала гърба му — червени кървави следи, оставени от ноктите й — и устата й зина.
— Много съжалявам. Не исках да те издера до кръв.
Джъстис рязко извърна глава, за да я погледне през рамо. Изражението му я изплаши. Изглеждаше напълно разярен и тя забрави да диша. Мъжът се обърна с лице към нея, ръцете му бяха свити в юмруци и той изръмжа отново.
— Джъстис? — Гласът й излезе като шепот. — Съжалявам. Не исках да те нараня.
Той трепна, брадичката му се повдигна, докато лицето му не се насочи към тавана, не можеше повече да издържа на погледа й. Беше задъхан — дишаше тежко и бързо.
— Аз съм този, който съжалява, Джеси. Можех да те нараня. — Дишането му започна да се успокоява. — Не исках, но почти загубих контрол.
— Какво? — Беше озадачена. — Джъстис?
Той отказа да я погледне. Боеше се, че отново ще види страха в изразителните й очи. Беше го съзрял, когато й изръмжа. Притвори клепачи, докато се опитваше да успокои хаотичните удари на сърцето си и яростта в тялото си. Членът му пулсираше болезнено. Младият мъж стисна още по-здраво юмруци, ноктите се забиха в дланите му.
Бе загубил и последната частица от своята сдържаност, щом Джеси се уви около него и започнаха да се целуват. Тя не беше жена от Новите видове, но той бе забравил този съществен факт, докато не почувства колко невероятно стегнати са мускулите, стиснали пръста му. Тя не беше създадена достатъчно издръжлива, за да се справи с мъж в най-силната му степен на похот — точно в такова състоянието бе дошъл при нея. Искаше му се да я преобърне, да вдигне дупето й във въздуха и да тласка в нея до забрава.
Самото осъзнаване, колко болезнено щеше да бъде за нея, го накара да потрепери от страх. Щеше да остави синини по бедрата й, докато я държеше там, където я желаеше. Можеше да я разкървави от грубото нахлуване, когато започнеше да навлиза в тялото й, а той не бе в състояние да спре, след като веднъж е започнал. Споменът колко добре се чувстваше тя, го увери в това.
— Джъстис? — Плахият й и несигурен глас го разкъса и той отвори очи, погледна към високия таван на спалнята и разбра, че трябва да я остави. Но й дължеше поне обяснение. Наведе глава и срещна загрижения й поглед. — Много съжалявам, че те одрах. Гърбът ти кърви.
— Не е заради това. — Гласът му прозвуча прекалено грубо, със сурова острота, която съжали, че не бе успял да потисне, но емоциите му бяха твърде близо до повърхността. Другата страна на неговата същност, която се стремеше да държи под контрол, не искаше да бъде обуздана зад фасадата, която показваше пред света, извън стените на Резервата и Хоумленд. В този момент той бе мъж от Новите видове, който имаше чувства към жена, която знаеше, че не може да има и това го разкъсваше отвътре.