В помещението цареше гробна тишина. Джъстис отдели време, за да срещне погледа на всеки един от мъжете, преди да кимне бавно.
— Ще считаме този въпрос за приключен. А сега, вечерята ще бъде сервирана. — Джъстис скочи грациозно от масата и се отправи към Джеси. Изглеждаше мрачен, когато спря пред нея. — Хайде да хапнем!
Младата жена не знаеше какво да каже, за да подобри лошото му настроение. Той й предложи ръката си, тя протегна длан и пръстите й се свиха над лакътя му. Горещата му мускулеста плът под палците й изпрати нови сладостни тръпки през тялото й. Мъжът беше толкова топъл, сякаш изгаряше от треска.
— Няма ли да вечеряме тук?
— Не. Надявам се, нямате нищо против да ядем в хола на моя апартамент. Нали не желаете да разговаряме пред всички тях? Аз не искам. Точно сега не са съвсем щастливи от присъствието ми, след като определих правилата, но трябваше да го направя.
— Навярно и аз не съм им любимка. Всичко е наред.
Сърцето на Джеси заби лудо при мисълта, че ще остане насаме с Джъстис за вечеря. Звучеше й като интимна, а не делова среща. Но ако той имаше офис в Резервата, те пак щяха да бъдат сами, като я заведеше там. Все пак хола в апартамента му трябваше да бъде по-голям от един кабинет. Джъстис я поведе към асансьорите.
Когато влязоха в кабинката и вратите се затвориха, той предпочете да гледа навсякъде другаде, но не и в нея. Джеси продължаваше да стиска ръката му, нямаше желание да я пусне. Защо не я поглеждаше?
Мъжът си пое дълбоко дъх.
— Поръчах вече вечерята, но не бях сигурен какво ще искате. — Той замълча за момент. — Затова помолих да ни донесат различни ястия. Ако бях изчакал да ви попитам, щеше да отнеме доста време. След вечеря имам да пиша реч и колкото по-бързо се нахраня, толкова по-скоро ще я започна.
— Чудесно сте го планирали! — Тя се усмихна. — Не съм придирчива към храната. Похапвам си с удоволствие.
— Дребна сте. — Най-после спря погледа си върху нея. — Не ви личи, че ядете много.
Джеси се разсмя.
— Благодарение на суровите тренировки. Баща ми и брат ми бяха морски пехотинци и се омъжих за „тюлен“. — Сви рамене. — Майка ми умря, когато бях петгодишна, така че около мен винаги имаше мъже, които бяха във форма. Ето откъде знам и някои бойни умения. Близките ми искаха да са сигурни, че при всякакви обстоятелства ще мога да се грижа сама за себе си. Като дете бях бъбрива и любопитна и определено не съм от плахите. Татко казваше, че устата ми и способността ми да предизвиквам проблеми налагат необходимостта да мога да се защитавам. И беше прав.
Джъстис се напрегна. Гласът му беше дълбок, но сега прозвуча и грубо.
— Съпругът ви би трябвало да мрази вашата работа, след като тя ви държи далеч от него.
— Бивш съпруг. Разведохме се преди две години.
Джъстис предпочете да не я поглежда отново. Тя забеляза, че той бавно се отпусна, когато вратите на асансьора се отвориха на трето ниво и двамата излязоха.
— Ще останем на този етаж. — Мъжът не каза нито дума повече и я поведе по коридора, в посока противоположна на нейната стая. Пред последната врата той извади ключ от предния джоб на дънките си и отключи. Джеси трябваше да пусне ръката му, когато той отвори и с жест я покани да влезе първа.
Тя огледа хубавия просторен хол. От едната му страна имаше малък кухненски бокс, отделен с мокър бар. Предверието, което водеше към спалнята, беше в другия край на стаята. Джъстис махна към дивана.