Выбрать главу

Няколко сълзички в подходящия момент… Гевин щеше да й повярва, че е била принудена да вземе Едмънд за съпруг. Гевин беше човек на честта. Той щеше да разбере, че тя не може да се противопостави на бащината воля.

Гевин стоеше неподвижен и чакаше. Само мускулите на бузите му нервно потръпваха.

На лунната светлина лицето му изглеждаше като изсечено от камък. Устните му бяха здраво стиснати. Сивите очи бяха потъмнели и изглеждаха черни като косата, която падаше на меки вълни по яката на вълнения му жакет.

Само строгото рицарско възпитание го караше да остане неподвижен и да изглежда овладян и спокоен. В сърцето му беше същинска буря.

Тази сутрин той беше узнал, че жената, която обичаше, ще се омъжи за друг. Тя щеше да спи с друг мъж, да ражда децата му. В първия пристъп на гняв той беше готов да препусне към замъка на Никълъс Валенс и да накара Лилиан да се закълне, че това е лъжа. Ала гордостта го възпря.

Срещата тази вечер беше уговорена още преди седмици. Затова Гевин реши да изчака и да не се поддава на паника. След малко щеше да я види отново, да я грабне в обятията си и да чуе от сладките й устни онова, което искаше да чуе. Тя нямаше да се омъжи за друг — само за него, той беше сигурен в това.

Младият мъж се взираше в нощта и се вслушваше нетърпеливо да долови конски тропот. Наоколо цареше пълно тишина. Мракът беше черен и непроницаем.

Когато двамата с Лилиан се срещнаха за първи път на тази полянка, нощта пак беше черна и страшна.

Той се запозна с Лилиан на сватбата на една от сестрите й. Макар че семействата Аскот и Валенс бяха съседи, те се виждаха рядко. Бащата на Лилиан беше пияница и не се грижеше за дома си. Докато самият той живееше в разкош, жена му и петте дъщери едва ли имаха храна на трапезата и дрехи да се облекат. Тъй като братята му отказаха да присъстват на сватбата, Гевин се принуди да отиде сам.

Лилиан блестеше като перла в това западнало и мрачно домакинство. В началото той изобщо не повярва, че тя е една от дебелите, грозни дъщери на Валенс. Неговата сладка, невинна Лилиан. Тя носеше прекрасни рокли, държеше се прилично, пристъпваше с грацията на сърна, а красотата й…

Изумен, Гевин я зяпаше с отворена уста, както правеха и повечето млади мъже на масата. Русата й коса, сините очи и малката уста, на която толкова му се искаше да види усмивка… още преди да е разменил и една дума с нея, сърцето му й принадлежеше завинаги.

Трябваше да положи много усилия, за да си пробие път до Лилиан през тълпата от обожатели. Необуздаността му я изненада. Ала сведеният поглед и мекият глас го омаяха още повече. Тя беше толкова плаха, толкова невинна — тя беше всичко, за което можеше да мечтае: жена, която прилича на младо момиче и в същото време е страстна и дива любовница.

Още през онази първа нощ той я помоли да стане негова жена. Лилиан го погледна изненадано, но бързо сведе глава и прошепна, че трябвало да попита баща й.

Рано на следващия ден Гевин се яви пред Никълъс Валенс и го помоли за ръката на дъщеря му. Старият пияница му отказа под предлог, че Лилиан е още малка и майка й има нужда от нея. Отговорът прозвуча така, сякаш му беше внушен от някого. Той се опита да разубеди Валенс, но не успя.

Разочарован и гневен, че не може да получи жената, която иска, Гевин потегли към къщи. Веднага след като навлезе в гората, срещна Лилиан и сърцето му заби като лудо. С разпуснатите си коси и синята кадифена рокля тя представляваше зашеметяваща гледка.

Когато й разказа, че баща й го е отблъснал, в очите й заблестяха сълзи. Гевин веднага скочи от коня и я грабна в прегръдката си, за да я утеши.

И сам не знаеше как се стигна до това. Страстта ги тласна към лудост. Преди да се опомнят, двамата лежаха голи в тревата и се любеха…

Гевин се вслуша в нощната тишина. Острият му слух улови глух тропот на копита. Най-после! Лилиан идваше! Той се втурна да я пресрещне и тя се плъзна от гърба на коня в обятията му.

— Гевин — прошепна страстно тя. — Любов моя! — После се вкопчи в него като удавница.

Гевин помилва бузата й и усети горещите й сълзи. Притисна я толкова силно до себе си, че тя извика от болка.

— Какво има? Кой ти е причинил зло?

Лилиан играеше много умело и отчаянието й изглеждаше почти истинско. В тази тъмна нощ никой нямаше да забележи, че сълзите й са подправени.

— Това е… мъчение! Не знам как ще го понеса — изхълца задавено тя и вдигна поглед към лицето му.

— Значи е вярно? — процеди през здраво стиснатите си зъби Гевин и брадичката му побеля.

Лилиан изтри сълзите си и отново сведе глава.

— Баща ми е твърдо решен да ме омъжи. Няколко дни отказвах да се храня и той… о, просто не мога да ти кажа какво ми направиха. Страшно ми е дори да си го помисля!