Тя прехвърли останалата част от пощата, отговори на няколко имейла и излезе за кафе. Чак на връщане се сети за трескавата активност на Дънкан предната вечер. Разбра, че статията му беше предизвикала реакции, защото той не престана да търчи нагоре-надолу по стълбите, да проверява пощата си и да чете коментарите във форума, да клати глава и да се киска на странния, внезапно оживял свят, който обитаваше. Но още не й бе показал материала си и тя чувстваше, че е редно да го прочете. Нещо повече — тя дори искаше да го прочете. Беше чула албума, и то преди него, което означаваше, че за първи път беше в положение да си създаде собствено мнение, неповлияно от неговия проповеднически плам… искаше да се увери колко твърдоглав е той и колко са различни двамата.
Тя отвори уебсайта (по някаква причина го беше добавила в отметките си) и разпечата текста, за да може да се съсредоточи по-добре. Още преди да стигне до края, вече беше бясна на Дънкан. Беше я яд на неговото самодоволство, на неприкритото му перчене пред феновете, с които уж трябваше да го свързва някакво родство; беше я яд и на неговата дребнавост и неспособност да сподели нещо ценно с другите членове на тази малобройна и изолирана общност. Но най-много я беше яд на неговото превратно тълкуване. Как можеха тези наброски на песни да са по-добри от завършения продукт? Как може нещо полуготово да е по-добро от произведение, преминало обработка, шлифовка, оформяне и структуриране, докато се постигне желаният ефект, при който музиката да изразява онова, което искаш да изрази? Колкото повече се занимаваше с нелепото писание на Дънкан, толкова повече се ядосваше, докато накрая толкова побесня, че чак се учуди от себе си. Тъкър Кроу беше хобито на Дънкан, а хората с хобита вършат странни неща. Само че слушането на музика не е като събирането на пощенски марки, риболова или строенето на кораби в бутилка. Слушането на музика е нещо, което и тя обичаше, което правеше често и с удоволствие и което Дънкан по някакъв начин бе успял да развали, донякъде и с това, че я бе накарал да се чувства бездарна. Това ли беше истинската причина за гнева й? Тя прочете финала на статията още веднъж. „Живея с великите песни на Тъкър Кроу от почти четвърт век, но чак днес, докато гледах морето и слушах «Ти и твоят перфектен живот» такава, каквато Бог и Кроу са искали да бъде чута…“.
Работата не бе в това, че той по някакъв начин я караше да се чувства некомпетентна и несигурна в себе си и във вкусовете си. Точно обратното. Той всъщност хал хабер си нямаше, а тя чак сега си позволяваше да забележи това. Беше свикнала да мисли, че неговата страст към музика, филми и книги показва интелигентност, но това изобщо не беше така, след като той постоянно си съставяше погрешни мнения. Ако беше толкова умен, защо обучаваше помощник-водопроводчици и стажант-рецепционисти как да гледат американска телевизия? Защо пишеше материали от хиляди думи за неизвестни уебсайтове, които никой не чете? И защо си въобразяваше, че един певец, когото никой никога не е вземал толкова насериозно, е гений от ранга на Дилън и Кийтс? О, този неин гняв не предвещавате нищо добро. Интелектът на партньора й, подложен на щателна проверка, се беше свил до нищо и половина. И той ще й обяснява на нея, че е тъпа! Все пак в едно нещо имаше право: Тъкър Кроу беше важен и разкриваше някои сурови истини за хората. Или поне за човека Дънкан.
Когато Роз се отби да разбере какво става с фотографиите, Ани още държеше уебсайта отворен на лаптопа си.
— Тъкър Кроу? Уау, гаджето ми в колежа му се кефеше — каза Роз. — Не знаех, че още свири.
— Всъщност вече не свири. Имала си гадже в колежа?
— Да. Но се оказа гей. Не знам защо се разделихме. Чакай малко — Тъкър Кроу има свой уебсайт, така ли?
— Всеки има свой уебсайт.
— Нима?
— Така мисля. Вече никой не изчезва в забвение. Седем фенове от Австралия се сдушват с трима канадци, деветима британци и две дузини американци и изведнъж някой, който от двайсет години не е издал нищо, става тема на всекидневни дискусии. Това е смисълът на интернет. Плюс порнографията. Искаш ли да знаеш кои парчета е изпълнил на концерта в Портланд, Орегон, през 1985?