Съдържание
Страна 1:
1) „А ти си?“
2) „Изневяра“
3) „Ние сме в беда“
4) „Твърде дълбоко“
5) „Кого обичаш?“
Страна 2:
1) „Мръсни чинии“
2) „По-добрият мъж“
3) „Двайсетото позвъняване за деня“
4) „Кръвни връзки“
5) „Ти и твоят перфектен живот“
Глава 2
Ани разглеждаше фотогалерията на компютъра си и се питаше дали целият й живот не е пропиляно време. Не се смяташе за носталгичен човек или за някакъв лудит. Предпочиташе своя айпод пред старите винилови плочи на Дънкан, харесваше й да разполага със стотици телевизионни канали и обичаше цифровия си фотоапарат. Но едно време взимането на снимките от фотоателието не връщаше човека в миналото по такъв начин. Просто прехвърляш двайсет и четирите пози от почивката, само седем от които са горе-долу добри, пъхаш ги в чекмеджето и забравяш за тях. Без да ги сравняваш с другите почивки от последните седем-осем години. А сега просто не можеше да се въздържи да не го направи. Докато ъплоудваше или даунлоудваше или каквото там се прави, новите снимки заемаха мястото си до другите и тази безупречност започваше да я потиска.
Ето ги. Това тук е Дънкан. Това с Ани. Това са Дънкан и Ани. Това е Ани, Дънкан, Дънкан, Ани, Дънкан, застанал до писоара, преструващ се, че пикае… Никой не трябва да ражда деца само за да направи фотогалерията на компютъра си по-интересна. От друга страна, липсата на деца може да накара един потиснат човек да си мисли, че снимките му са твърде скучни. Никой не наддава и не пораства; липсват празненства, защото липсват поводи. Дънкан и Ани просто бавно остаряват и леко надебеляват. (В случая прояви благородство, защото забеляза, че тя всъщност изобщо не е качила килограми.) Ани имаше неомъжени приятелки без деца, но техните снимки, правени по разни екзотични места, никога не изглеждаха скучни или поне не показваха все същите двама души с едни и същи тениски и слънчеви очила, а често дори седящи край един и същ плувен басейн в един и същ хотел на Амалфи.
Нейните неженени бездетни приятели се срещаха по време на своите почивки с други хора, които след това ставаха техни приятели. Дънкан и Ани никога не се сприятеляваха по време на почивка, Дънкан се ужасяваше да говори с други хора, да не би да им „се лепнат“. Веднъж, докато седеше край басейна на хотела в Амалфи, Дънкан забеляза, че някой чете същата книга, която четеше и той — не особено популярна биография на някакъв соул или блус музикант. Някои хора — вероятно повечето хора — биха отбелязали това весело и необичайно съвпадение с усмивка или поздрав, или дори с по едно питие и размяна на електронни адреси; Дънкан се изстреля в стаята им, остави книгата и взе друга, да не би читателят да понечи да го заговори. Може би не целият й живот беше пропиляно време, а само петнайсетте години, прекарани с Дънкан. Има част от живота й, която не е била погубена! Онази част, която свърши през 1993! Снимките от екскурзията в Америка не повдигнаха духа й. Как беше позволила да я снимат пред старомоден магазин за женско бельо в Куинс, Ню Йорк, заела точно същата поза, в която Тъкър бе застанал на обложката на албума „Ти и аз“?
Внезапният хлад, обзел Дънкан към нещата, които беше правил Тъкър, правеше всичко това още по-безсмислено. Няколко пъти го попита какво толкова се бе случило пред къщата на Джулиет, но той само измърмори как от известно време интересът му отслабвал, а онази сутрин в Бъркли показала колко е нелепо всичко това. Ани не се върза. Онази сутрин на закуска той не беше спрял да дърдори за Джулиет, а когато се срещнаха в хотела същия следобед, личеше, че за нещо му е криво; фактите навеждаха на мисълта за някакъв инцидент, подобен на тоалетното събитие в Минеаполис, който щеше да стане предмет на безкрайни разгорещени дискусии сред кроулозите в интернет.
Тя затвори фотогалерията и слезе да вземе насъбралата се поща, която продължаваше да лежи на пода, откакто се бяха прибрали същата сутрин. Дънкан вече си беше взел колетчетата от „Амазон“ и друго не го интересуваше. Затова, когато приключи с отварянето на своята поща, тя започна да отваря неговата, в случай че има нещо, което не е директно за кошчето. Имаше покана за симпозиум на учители по английски език, две покани за кандидатстване за кредитна карта и един кафяв плик, съдържащ писмо и компактдиск в прозрачен пластмасов калъф.