— Едва ли — каза Тъкър.
— Да бе, Барнзи, верно — каза другият. — Скоро стана дума.
— Как пътувахте? — каза Ани.
— Ти приказваше за него — каза тържествуващо мъжът, който се явяваше Гав. — Онази вечер, когато се запознахме. В кръчмата.
— Така ли? — учуди се Ани.
— А, тя постоянно приказва за него — каза Тери Джаксън. — В нейното въображение той е известен.
— Ти свиреше кънтри, нали?
— Не съм казала такова нещо — каза Ани. — Казах, че напоследък слушам твои работи. Сигурно заради „Голата“.
— Не, ти каза, че той ти е любимият певец — забеляза Барнзи. — Той ли е мъжът, с когото се виждаш? От Америка?
— Не — каза Ани. — Той е друг.
— Брей — каза Барнзи. — Ти знаеш повече американци и от американец.
— Съжалявам — каза Ани, когато другите си тръгнаха. — Изглежда, постоянно срещаме хора, които мислят, че сме заедно.
— Ти му каза, че се виждаш с друг американец.
— Излъгах.
— Така си и помислих.
От известно време Тъкър си даваше сметка, че Ани се е увлякла по него, но на неговата възраст този факт можеше да предизвика само някакво детинско задоволство. Тя беше привлекателна жена, добра компания, мила и по-млада от него. Десет или петнайсет години по-рано той щеше да се чувства длъжен да изброи пред нея всички свои проблеми, да й обърне внимание, че връзката им е обречена, да признае, че винаги прецаква отношенията си с жените, да забележи, че двамата живеят на различни континенти и така нататък. Но той знаеше, че тя е наясно с много неща, свързани с него, така че „рекламации само на касата“. Е? Той дори не знаеше дали е способен да прави секс и дали, ако способността се окаже налице, сексът няма да го убие. И дали, ако сексът го убие, ще е доволен да умре тук, в този град, в леглото на Ани? Джаксън със сигурност нямаше да остане доволен. Но дали е склонен да се въздържа от секс, докато Джаксън порасне достатъчно, за да се грижи за себе си? Сега е на шест… Още дванайсет години? След дванайсет години Тъкър щеше да е почти на седемдесет, а това повдигаше редица други въпроси. Като например: кой ще иска да прави секс с него, когато е на седемдесет? И дали ще е способен да прави секс на тази възраст?
Най-лошото в здравословното му състояние беше, че го заливаха най-различни въпроси. Не всички въпроси бяха свързани с това дали някой ще иска да прави секс с него, когато стане на седемдесет. Имаше някои доста тягостни въпроси, свързани с безплодните десетилетия след „Джулиет“, както и за идните десетилетия (тук той с надежда употребяваше множественото число). Тези тягостни въпроси щяха да останат без отговор, което ги правеше болезнено реторични.
Ако беше герой от филм, няколко дни в непознат град с мила жена щяха да възродят вярата му в едно-друго и той щеше да се прибере щастлив у дома, за да запише велик албум. Но това нямаше как да се случи. Изворът на творческата му сила бе все така пресъхнал. Тъкмо когато беше на ръба съвсем да падне духом, Тери Джаксън натисна едно от копчетата на касетофона и залата се изпълни с познатия глас на някакъв соул музикант — Мейджър Ланс? — Доби Грей? — и Гав и Барнзи започнаха да правят салта и да се въртят на главите си насред музея.
— Хващам се на бас, че и ти можеш така, нали, татко?
— Естествено — каза Тъкър.
Ани разговаряше с най-верния „приятел ма музея“, но с крайчеца на окото си забеляза някаква възрастна жена да се снима пред снимката на четиримата излетници. Ани се извини и отиде да се запознае.
— Здравейте, Ани, уредничке на музея — каза възрастната дама. — Аз съм Катлийн. Кат.
— Познавате ли някого от снимката?
— Това съм аз — каза Катлийн. — Знаех, че зъбите ми са лоши, но не чак толкова. Нищо чудно, че ги изгубих всичките.
Ани погледна снимката и отново — възрастната жена. Доколкото можеше да прецени, жената беше на около седемдесет и пет сега, а още през 1964 изглеждаше на шейсет.
— Почти не сте остарели — каза Ани. — Наистина.
— Знам какво казваш. И тогава бях стара, и сега съм стара.
— Напротив. Виждате ли се с другите от снимката?
— Това е сестра ми. Тя почина. Мъжете… Те бяха дошли само за почивния ден. Мисля, че бяха от Нотингам. Повече не ги видях.
— Изглежда се забавлявате.
— Сигурно. Ще ми се да го бях правила повечко. Ако ме разбирате правилно.