— Хайде, разкажете ми за тази къща — каза тя. — На кой номер е на Илчестър Плейс?
— 25-ти.
— Колко любопитно е, че сте избрали точно това място.
А може би и не толкова, след всичко. Лондон е пълен с повторения и съвпадения.
— Какво точно искате да кажете, Лили?
— Брат ми посещаваше често една къща на Илчестър Плейс преди много време. Когато беше в Кембридж. Предполагам, че един от неговите приятели живееше там.
Тази забележка пробуди една позната горчивина у Джулия:
— Магнус и неговите приятели! Колко мъчително е всичко това. Сигурно, защото има толкова стара и силна душа…
— Да, сигурно — отвърна Лили, позасегната.
— Моля ви, извинете ме, Лили — побърза да каже Джулия. — Не можем ли просто да бъдем приятелки. Да забравим Магнус? Искам да започна нов живот; трябва да живея сама, не мога да понеса мисълта за Магнус и ме е страх да го видя. Но държа много на вашето приятелство.
— Вие го имате, скъпа Джулия. Аз ви желая само доброто. Ние сме приятелки.
Джулия почувства, че ще заплаче.
— Ще живея нов живот — каза тя с нотка на предизвикателство. — И искам вие да ми помогнете.
— Разбира се — отговори Лили, като хвана ръката на Джулия, съвсем студена от ледената чаша, по която имаше полепнали няколко зрънца пясък. — Знаете ли, трябва да си намерите някакво занимание — добави тя, когато тихите сълзи на Джулия спряха. — Не бих искала да ви досаждам с приказките си, но ако ви е интересно, можете да дойдете на някое от нашите събирания. Новият ни медиум се казва мисис Флъд. Истинско събитие. Най-чувствителният медиум, когото съм виждала след смъртта на бедния, скъп мистър Кармен. Съвсем обикновена женица, но има учудващо голям талант. Много съм въодушевена от нея… Ако сеансите й ви се сторят старомодни, дори смешни, няма да се чувствам ни най-малко засегната. Все пак това ще бъде някакво занимание за вас…
При друг случай Джулия би намерила някакво извинение, но беше трогната от любезността на Лили и се почувства още по-виновна заради неучтивостта си, проявена преди малко.
— Кажете ми къде и кога? Може би ще бъде забавно. Внезапно разтревожена, добави — Те няма… няма да се опитват да влезнат в контакт с… искам да кажа…
— Дори няма да стане въпрос за това — убеди я Лили. — Хората наистина имат изкривена представа за това, което правим. Сигурно очаквате да видите как от някоя тъмна стая се стича ектоплазма.
— Съгласна съм — каза Джулия, като се усмихна. — Обадете ми се, когато вашата група се събере.
— Чудесно — Лили беше видимо доволна. — А сега искам да ви направя един подарък. В замяна, надявам се да ми разрешите да хвърля един поглед на къщата ви в най-скоро време. Извинете ме за момент.
Лили напусна терасата и Джулия затвори очи. „Хубава двойка сме двете — помисли си тя. — И двете сме си изгубили главите.“ Помисли също да отиде да поздрави Марк, после вече за нищо не мислеше.
Лили я събуди, като я погали по рамото. Носеше един голям, жълт том под мишница, а с другата ръка държеше ножица.
— Спите вече половин час, скъпа.
— Мислех за Марк — обясни Джулия. — Бих искала да видя Марк. — Като каза това, отново се почувства пълна с енергия.
— Не би било много разумно, скъпа Джулия — отвърна веднага Лили. — Добре бяхте решили да не се виждате с Марк.
След като беше загубила единия си брат заради Джулия, в никакъв случай не искаше да загуби и другия; за разлика от Магнус, тя беше се сближила много с осиновения си брат през десетте изминали години. Все пак „защитната“ психология на Лили беше прозрачна за нейната снаха.
— Марк е толкова интересен — продължи Джулия — и ми се струва, че толкова малко го познавам. Магнус изобщо не го приемаше, ако може да се каже така. Понякога той ми се обаждаше по телефона и ние водехме дълги и приятни разговори. Това е може би единственият мъж, с когото съм флиртувала, откакто се омъжих за Магнус.
— Що се отнася до него, не съм изненадана. Ето, позволете ми да ви направя тези малки подаръци. Съжалявам, че нямам нищо по-добро, за да ви честитя влизането в новата къща, но вие ме изненадвате. Първо, една хубава книга с картини от вашия нов квартал. — Тя вдигна големия том пред Джулия: „Кралският град Кенсингтън“ от Еда Ролф. — Пълна е с изненадващи истории. От години не съм я препрочитала. Другият ми подарък ще бъдат няколко от тези цветя. — Тя посочи с ръка малката градина от искрящи цветя, които растяха в сандъци на другия край на терасата.