— О, нима ще откъснете тези хубави цветя заради мен! — възкликна Джулия, която ненавиждаше откъснати цветя. — Това ще бъде престъпление.
— Напротив — каза Лили и се наведе. Тя бързо откъсна една дузина. — Няколко лалета, малко от тази хубава бегония, а също от моите предпочитани — тези ужасни карамфили — и по едно-две от останалите. Ето. Сложете ги във вода, щом се върнете — добави докато й подаваше големия букет; — така ще останат свежи колкото дълго искате.
Джулия погледна със съчувствие към сандъчетата, но липсата на тези десет-петнадесет цвята дори не се забелязваше: те растяха толкова изобилно, че едва можеше да се съзрат две-три празнини. Смесеният парфюм на цветята, които държеше, я опияни. Те преливаха от чувственост. Едно лале с месести листенца докосна лицето и.
— Не искам да излезе, че ви гоня — каза Лили. — Можем винаги да сложим цветята във вода, докато си тръгнете. Защо не останете за вечеря? Да видим… имам няколко хубави агнешки котлета. Или пък това може да бъде една от вегетарианските ми вечери? Във всички случаи ще има достатъчно и за двете. После можем да гледаме един нов, хубав сериал по телевизията. Честно казано, не съм чела много от Тролъп, но толкова по-красноречиво е, когато се изиграе. И езикът му е толкова хубав, без онези вулгарности, с които младите автори злоупотребяват. Искате ли да го гледате с мен? Забавно е. И мога да ви разкажа какво стана в предишните петстотин серии.
— Отвикнах да гледам телевизия — каза Джулия с усмивка. — Вашият брат не я искаше вкъщи. Мисля, че ще се прибирам. Благодаря за всичко, Лили.
— Имате ли телефон?
— Теоретично не би трябвало, но имам. Той е все още на името на Уилям МакКлинтък. Впрочем ако викам по-силно, бих могла да ви говоря през парка.
Видимо удовлетворена, Лили направи знак на съгласие. Джулия пъхна книгата под мишница и хванала цветята с две ръце, се обърна, за да напусне терасата.
— И не забравяйте в никакъв случай обещанието си! — извика тя през рамо на Лили.
По-късно Джулия съжали, че не беше приела котлетите и предаването, които и предложи Лили. Заспа, както се беше изтегнала на големия кадифен диван на МакКлинтъкови, за да отпочинат краката й. Опитала се бе да почете романа, който беше започнала предишната нощ в хотела в Найтсбридж, изданието на Пенгуин на „Херцог“ от Сол Белоу, но след две страници заспа. Когато се събуди, миризмата на цветята се беше разпространила из цялата стая, в устата и лепнеше. Беше гладна, въпреки тъпата болка в средата на челото. Отбеляза с хартиена салфетка страницата и бавно се отправи към кухнята. Бялата блестяща повърхност на печката и хладилника остро отразяваше светлината. Потърси чаша в шкафа, после с отчаяние разбра, че МакКлинтъкови бяха отнесли всички съдове, както впрочем и бельото. В цялата къща нямаше нищо за ядене, нито за пиене. А по това време магазините бяха затворени. Джулия пусна студената вода и подложи лицето си, после се опита да пие с шепи. Скоро се отказа, пусна тънка струя и пи направо от чешмата. Водата имаше метален и стипчив вкус. Остави я да се изтече около минута и отново пи. Сега беше малко по-добра, но металният вкус оставаше. Реши да си купува минерална вода, освен ако не привикнеше към този вкус.
Джулия избърса ръцете и устата си с червеникавите пердета на големия остъклен отвор в антрето. Изведнъж си спомни за петното от кръв и разгледа шева на роклята си. Върху светлосинята памучна тъкан имаше кафеникав кръст, дълъг два-три сантиметра. Петното и се стори по-голямо отпреди. Каква невероятна история — помисли си — сигурно беше намерила тези неща в пясъка по някакво странно съвпадение; това сигурно не беше мястото, където играеше малкото момиченце. Едно дете не би направило подобно нещо — някое момче — може би. Можеше да си представи Магнус като дете как осакатява живи костенурки.
Със студена или с топла вода трябваше да изпере петната? Бяха и казвали стотици пъти, но тя не си спомняше. Оказва се винаги обратното на това, което предполагаш. Реши да опита със студена вода. Пресече отново антрето и отиде в голямата баня на партерния етаж, която съпрузите МакКлинтък бяха облицовали с розови огледала. По принцип твърде конвенционални във вкусовете си, в своите бани МакКлинтъкови допускаха една потайна упадъчност. Ваните и умивалниците бяха от мрамор; ваната на партера приличаше на грамадна раковина, наместена върху пода, кранчетата приличаха на позлатени лебедови човки. Но най-изненадващото бяха стените, облицовани с цветни огледала. Банята на Джулия на първия етаж беше с черни огледала, в които се виждаха бледите отражения на позлатените кранчета. Джулия съблече роклята си и покри с нея мивката, така че изцапаната част падна на дъното. Пусна водата. Да, точно със студена вода трябваше.