Джулия се наведе, взе ключа от джоба на мократа рокля и се отправи с несигурна крачка към вратата. Хрумна й да пипне радиатора; пареше. Изключи прекъсвача на стената. Преди да излезе се сети да накисне синята рокля в студена вода.
В цялата къща горещината беше задушаваща. Стори й се, че ще й трябва цяла сутрин, за да открие всички радиатори. Все пак в дневната топлината беше поносима и Джулия остана за малко да си почине на дивана, преди да се качи горе. Ханшът я болеше много. Ниско долу, редом с големите прозорци, беше разположен стенен конвектор; в кухнята имаше още един по-малък. Джулия се облегна удобно и изпъна крака. Затвори очи. Драскотините започваха да парят, но поне не кървяха вече. Внезапно отвори очи; стори и се, че е чула нещо като тропване в трапезарията. Но сигурно идваше от кухнята — хладилниците издават толкова странни шумове. После чу съвсем ясно тропване и то идваше откъм трапезарията — сякаш се почука на прозореца. Джулия погледна натам; двойните прозорци бяха точно срещу тези на салона, така че минувачите можеха да видят градината през къщата. Двойните пердета в трапезарията бяха отдръпнати с около тридесет сантиметра. Но отвъд тях Джулия видя само тъмнина. Беше много неспокойна, на себе си имаше само сутиен и бикини, а можеха да я видят през прозореца. Може би някой наистина се криеше в градината.
С разтуптяно сърце Джулия скочи от дивана и изтича до банята, където затвори прозореца, през който беше влязла. После се промъкна в горещата трапезария и скрита зад пердетата, погледна навън. Стори й се, че различава някакъв по-тъмен силует пред лехите с цветя, който се движеше бавно. Не бе в състояние да определи нито ръста, нито пола му, но и нямаше нужда — това можеше да бъде само Магнус. Инстинктивно се смъкна на земята. Остана така няколко минути, вцепенена от страх, докато си даде сметка, че сигурно се е заблудила — Магнус не знаеше новия й адрес.
Ако беше Магнус и искаше да й стори нещо лошо, щеше да я нападне още в градината. Той сигурно би я видял как се вмъква през прозореца на банята. Все пак беше напълно възможно в градината да няма никой. Движението, което беше забелязала, може би се дължеше на някой раздвижен от вятъра храст.
Все така легнала на земята, Джулия отвори отново очи и погледна към градината. Не видя нищо обезпокояващо. Сърцето й беше възстановило нормалния си пулс. Седна и избърса няколко пъти лицето си с тежката завеса. Тревата беше все така призрачно черна и леко блестеше; тя различаваше много ясно тухлената стена. Нищо не помръдваше между къщата и стената. Джулия се изправи и сложила ръка на гърдите си се върна в дневната, бавно движейки се в тъмнината. „Радиаторите“ — помисли си тя и отиде тихо до големия акумулиращ агрегат до стената. Той също работеше и тя го изключи.
Няколко часа по-късно Джулия се събуди рязко; беше сънувала, но веднага забрави съня. На приземния етаж се шумеше; осъзнавайки това, тя усети и горещината, която цареше в стаята й. Прозорецът бе останал отворен, но стаята не се беше разхладила, откакто Джулия бе отишла да вечеря. Тялото й плуваше в пот. Това сигурно се дължеше на кошмарния й сън. Застина цялата в слух, но не чу нищо повече. Все пак като че ли долавяше шумолене, леки докосвания, сякаш някой ходеше в тъмното. Първата и полусъзнателна мисъл бе „Кейт е станала“, но това само й напомни, че Кейт присъстваше в съня й и нещо я заплашваше. Като ужилена от тази представа, Джулия седна в леглото и отново наостри слух. Не чу други шумове. Стана, отиде чак до вратата, показа се навън и каза на висок глас:
— Ще се обадя в полицията. Чуваш ли ме, Магнус? Ще се обадя в полицията!
Остана на прага на вратата като очакваше всеки момент да бъде нападната. Цялата се бе превърнала в слух. Потта се стичаше на струйки по гърба й и стигаше под кръста. В коридора горещината не беше толкова силна. Джулия остана така, без да чува нищо, долавяйки само физически усещания. Започна да брои бавно наум до сто, като с усилие правеше паузи между цифрите; стигна до сто и продължи до двеста. Пак не чу нищо. Вероятно се беше излъгала, но я беше много страх, за да слезе и да провери. Накрая се върна в стаята и заключи вратата. Отвори прозореца и остави свежия нощен въздух да облъхне тялото й. В градината, както и в парка, който се виждаше, не помръдваше нищо. Легна отново във влажните от потта чаршафи.
На следващата сутрин Джулия правеше списък на неотложните покупки върху гърба на чековата си книжка (единствената хартия, която намери в чантата си с изключение на няколко измачкани салфетки), когато телефонът във всекидневната иззвъня. Първата й мисъл беше, че Маркхам и Рийвс искат да я попитат нещо за къщата, после реши, че в агенцията сигурно ще забравят за нея, докато не им досади пак с някоя нова молба, и заключи, че може би е Лили. Остави чековата книжка на масата в кухнята и отиде във всекидневната. Слънцето беше вече високо и нахлуваше през големите прозорци, които гледаха на юг. Ужасът от изминалата нощ и се струваше нереален и обагрен от истерия — откакто се беше събудила в залятата от слънце къща и бе обиколила, за да види какво трябва да купи за ядене, какви съдове, чаши, тенджери и тигани, чаршафи, кърпи, одеяла, покривки. Но преди всичко — бутилки с вода. Също книги и уиски.