— По принцип, да — каза Марк. Пресече стаята и пипна с пръсти горната част на радиатора. — Във всеки случай работи. На най-висока степен. Сигурно има полтъргайст в къщата.
— Надявам се — каза Джулия. — Това ми харесва. Когато говоря такива детински и идиотски неща, вие само се усмихвате. Магнус би направил гримаса на отвращение.
— Магнус има принципи.
— И силна душа.
— Пфу! Прощавате ли на Лили, че ми разкри вашата тайна?
— На вас — да, но не и на Магнус. Заради него прекарах доста тъжна нощ.
— Ако ме вземете на покупки с вас, ще ви помогна напълно да освободите мислите си от Магнус.
— Вие сте чудесен. Но ще трябва да ми помогнете да нося много тежки неща.
— Моят гръб ви принадлежи. — Произнесена от Марк, тази реплика имаше подчертано сексуален подтекст. Вместо отговор, Джулия го хвана под ръка. Един толкова безотговорен мъж като Марк не можеше да представлява никаква заплаха.
— Ако ми помогнете, може би ще ви се издължа, като ви помогна да сложите легендарната бъркотия в апартамента ви в Нотинг Хил.
— Сделката е сключена — каза Марк.
3
Дълго време след това Джулия си спомняше за този, прекаран в пазаруване следобед, с носталгично удоволствие, примесено със съжаление. Сякаш беше напълно необвързана, весела, безгрижна, независима — момичето, което би могла да стане преди десет години, ако не беше хипнотизирана от Магнус Лофтинг. С Марк взеха Роувъра и спряха първо на Оксфорд Стрийт, където тя купи кърпи, чаршафи и различни прибори, от които имаше нужда в кухнята. После отидоха в Харод’с. Марк настоя, за да й подари една интересна малка зелена гривна, не много скъпа за Харод’с. Накрая стигнаха до Фортнъм и Мезън’с, където Джулия прекара един час, толкова весел, колкото и скъп, в покупка на екзотични продукти. Няколко пъти видя как други клиенти я гледат накриво и разбра, че вдига много шум, но нито веднъж не се почувства притеснена, нито отблъсната. Колкото до Марк, той изглеждаше очарован от нейната невъздържаност. Видимото му удоволствие от нейния ентусиазъм допълнително го подхранваше: Джулия се чувстваше опиянена от радост, щастлива и без проблеми. Пиха чай, после оставиха Роувъра с целия багаж на паркинг и отидоха в един пъб. Вечерта Марк я заведе в малък ресторант в Нотинг Хил. През целия си пълнолетен живот, Магнус не беше стъпвал в пъб. Магнус щеше да избяга от „Арката“ само при вида на менюто, написано с тебешир на плочи, прикрепени към стените. След вечеря отидоха в друг пъб, където Марк, по-скоро стеснително, покани Джулия в апартамента си: „Всъщност в стаята ми. Вие не сте идвали никога“.
— Някой друг път, скъпи Марк. Трябва да подредя покупките си. Освен това пих много, за да рискувам да дойда у вас.
Тази нощ тя сънува зловещи неща. Пресичаше Холанд Парк с тежки и бавни крачки — Холанд Парк беше пълен с бронзови статуи и паметници. Беше сама. Магнус беше изчезнал някъде и Джулия знаеше, че е с друга жена. Кейт подскачаше пред нея, клатейки глава, бялата й рокля се развяваше на сивозелената светлина. Джулия се опитваше да върви по-бързо, за да защити Кейт, но всяка крачка й струваше огромно усилие, сякаш вървеше през блато. После видя, че Кейт си има компания — малкото русо момиченце, което беше видяла първия път, когато бе отишла в парка. Двете момичета танцуваха отпред, без да й обръщат внимание. Главите им с еднакви златистобели коси пореха плътния въздух. Джулия искаше да затича, но краката й бяха като парализирани. Другото момиченце говореше бързо на Кейт, казвайки й отвратителни и неверни неща, но Кейт беше пленена. Когато Джулия се приближи до тях, двете момичета обърнаха глави към нея; очите им блестяха по един и същи начин и Кейт каза: „Върви си, мамо.“
После носеше трупа на Кейт през един град. Както преди русото момиченце танцуваше пред нея, показвайки пътя. Джулия я следваше по оживените и залети от слънце улици, докато стигнаха до един ужасен и порутен квартал: мръсни, черни улички, тухлени къщи без покриви, с прозорци, заковани с дъски. Един гърбушко, който накуцваше, й се усмихна, когато мина край нея. Момиченцето влезе в една от къщите през сводест вход без врата. Джулия се боеше, но се застави да я последва. Без да разбере как, се намери на един покрив, където мизерно облечени мъже, очевидно безработни, я гледаха втренчено. Ръцете ужасно я боляха и Кейт й беше натежала. Момиченцето беше изчезнало през друга арка. Джулия знаеше, че трябва да стои на покрива, с трупа на дъщеря си на ръце — права, с часове, докато тези бедняци я разглеждаха. Сцената беше потопена в атмосфера на отчаяние, престъпност, аморалност. Джулия искаше да си отиде, но не можеше.