— Във всеки случай, това ще ми даде възможност да видя къщата — говореше Лили по телефона, малко преди обяд. — И ще бъде чудодейно разрешение на нашия проблем. Обикновено се събираме при мистър Пиго, в Шефърд, с Бъш, но той трябваше да боядисва в къщи и боята мирише из целия апартамент — крайно неприятно, както можете да си представите. Мисис Флъд не иска да дойде в Плейн Три Хаус, защото държи да работи само в приземен етаж, а не можем все пак да се разположим във входа на сградата, нали? Мис Пинър и мис Тут живеят заедно в едно студио в Уест Хемпстед, но и те не са на приземен етаж. А мистър Аркрайт казва, че жена му не иска и да чуе да бъде проведен сеанс у тях. Виждате в какво положение сме, скъпа. Бихме ли могли да се съберем в новата къща? Знам, че се натрапваме, още повече това е първият ви опит в подобен род неща, но вече не знам какво да правя, за да намеря някоя стая на приземен етаж; изглежда те просто не съществуват никъде.
— Какво говорите, уверявам ви, че ще ми достави удоволствие — каза Джулия, която всъщност си мислеше със смесени чувства за пристигането на мисис Флъд и цялото обкръжение на Лили. От друга страна, ако Магнус обикаляше наоколо и следеше къщата, щеше да му бъде за урок да види цялата тази тълпа от хора. Тя си го представи пред къщата, цялата осветена, колите — паркирани от двете страни на улицата: това ще бъде символът на нейната независимост. — Ще се радвам, ако мога да ви помогна — каза тя. — В колко часа се събирате обикновено?
— Вие сте ангел — каза Лили, развълнувано. — В девет часа. Другите ще бъдат толкова доволни…
— Трябва ли да предвидя разхладителни напитки? Или нещо за ядене?
— Кафе или чай. Някакви бисквити. Ние не сме претенциозни в това отношение.
Джулия прекара останалата част от сутринта на слънце в градината, като полудремеше, получетеше „Херцог“. След като обядва, тя се върна в градината с чаша джин-фис. Напитката и топлината на слънцето й припомниха летните следобеди в Америка — в къщи или в колежа, следобедите с песни на Нат Кинг Кол по радиото, с момчета, които идваха, за да се разположат удобно на тревата. Джулия остана с часове в това носталгично настроение и, заслепена от слънцето, дочете „Херцог“.
В четири часа внезапно й хрумна нещо и тя влезе в къщата, за да се обади на Марк.
— Сигурна съм, че е абсолютна глупост — каза тя, изпитвайки известна неловкост, — но Лили настоя да се включа в групата й от обожатели на демони или не знам на какво и сега, когато те наистина ще се съберат, се чувствам малко особено. Не бихте ли могли да дойдете, за да ми държите ръката?
— Това няма да се хареса на Лили — каза Марк.
— По дяволите Лили! Дори не съм и казала още, че не удържа на обещанието си, след като се е обадила на Магнус. Знаех си, че няма да може да се сдържи. От друга страна, изобщо не съм сигурна, че вашето присъствие ще й бъде неприятно. Нали сте си приятели сега? Мислех, че се разбирате добре.
— Лили си е втълпила разни неща по отношение на мен — каза Марк, смеейки се. — Мисля, че се чувства отговорна за мен.
— И за мен също — каза Джулия. — Моля ви, елате. Те ще дойдат в девет часа, но ние можем да се видим по-рано.
— Добре. Искате ли да донеса нещо?
— Доведете самия себе си — каза Джулия.
Лили пристигна в девет без десет придружена от една жена с червендалесто лице, облечена с рокля на цветя и старо безформено пардесю от сив туид, закопчано с едно единствено копче. Двете представляваха фатално-комична двойка: Лили приличаше на леко уморена копринена пеперуда, придружена от този малък женски булдог, на който липсваше само една сламена шапка, за да завърши картината. Джулия не можа да сдържи усмивката си като ги видя, отваряйки им вратата. От всички жени от нейния тип — си каза тя — само Лили би се осмелила да се покаже публично с такава персона. Приличаха на комичен дует — с Лили в ролята на аристократка, която получава в лицето си тортите и каймака.
— Мисис Флъд и аз направихме една приятна разходка, за да използваме последните слънчеви мигове — каза Лили. — Джулия Лофтинг. Мисис Флъд.
— Приятно ми е — каза Джулия. — Влезте. През парка ли минахте?