Когато същата вечер малко след единадесет часа се прибра, Джулия веднага се качи да си легне. Имаше усещането, че до края на живота си няма да престане да се страхува — и нейното безпокойство се дължеше наполовина на факта, че не може да определи извора на този страх. Заедно с Лили изпратиха мисис Флъд с такси до тях. След като минаха по сиви, окаяни уличи, които толкова приличаха на улиците от съня й, стигнаха до едно задънено отклонение — на Майл Енд Роуд, където се намираше кооперацията на мисис Флъд. Всички улични лампи бяха счупени и стъклените парчета проблясваха върху мръсните тротоари. Шосето също беше осеяно с парченца от фарове на коли, приличащи на зеленикави камъчета. Една осветена табела над входа на зданието, в което живееше мисис Флъд, осведомяваше, че сградата от сив бетон, приличаща на затвор, представлява заедно с няколко други подобни, резиденция на име „Бастон“. Отпред банди от юноши с разрязани на коленете дънки тичаха и крещяха. Някои от тях се спряха, когато видяха таксито да пристига. Като познаха мисис Флъд, започнаха да крещят: „Мръсна, стара вещица! Мръсна, стара вещица!“. Мисис Флъд не продума в колата през целия път, макар че Джулия на два пъти я попита какво точно се беше случило и какво беше видяла. Възрастната жена упорито беше стиснала устни. Бандата млади хулигани я изплаши още повече и тя отказа да напусне таксито. Лили, която беше седнала откъм страната на пътя, слезе. Изненадани, момчетата млъкнаха за момент. Но след малко подновиха присмехулните си викове, като този път взеха Лили за мишена. Тя просто не им обърна внимание и с помощта на Джулия успя да убеди мисис Флъд да излезе от колата. След като помолиха шофьора да ги почака, двете жени съпроводиха мисис Флъд до двора на сградата, следвани на разстояние от няколко юноши, които крещяха като обезумели.
— Тук — каза мисис Флъд, като посочи една врата. Тя живееше на приземния етаж и това не изненада Джулия.
Джулия й помогна да прекоси малкото аскетично жилище до спалнята, където един прашен папагал спеше в клетката си. Стаята, малко по-голяма от шкаф, побираше тясно легло и миниатюрен гардероб. По белите стени бяха окачени кръстове, карти на небесния свод и десетина любопитни малки картини, които Джулия едва забеляза. Лили беше отишла в кухнята, за да провери дали няма да се намери нещо, което да даде на мисис Флъд, а Джулия помогна на старата жена да си легне и се наведе да изуе ботите й. Докато се опитваше да развърже възлите, усети една силна, груба ръка върху тила си.
— Вървете си — изкряка мисис Флъд.
— Исках само да ви помогна — каза Джулия, като вдигна очи към сбръчканото лице на мисис Флъд. Мислеше си дали тя няма някакви проблеми със сърцето.
— Не. Искам да кажа, напуснете тази страна — избоботи мисис Флъд, чийто дъх вонеше като на лешояд. — Върнете се в Америка. Там… където е… вашето място. Тук е опасно. Не оставайте.
— Опасно? Тук, в Англия?
Мисис Флъд закима силно с глава, сякаш трябваше да накара някое умствено изостанало дете да я разбере, после се отпусна върху възглавницата.
— Заради това, което ми казахте ли? Какво видяхте?
— Едно дете и един мъж. Бъдете предпазлива. Може да ви се случи нещо.
Тя затвори очи и започна шумно да диша през устата. Джулия, която се беше втренчила в стената пред себе си, изведнъж забеляза, че гледа една гравюра от Кийн.
— Този мъж моят съпруг ли беше? — попита тя.
— Това е вашата къща — каза мисис Флъд. — Трябва да заминете.
Повдигна отново масивното си лице към Джулия и хвана ръцете й.
— Чуйте ме! Аз се преструвам. Аз си измислям разни неща. Заради другите. Мистър Пиго. Мис Пинър. За да не ги разочаровам. Но не за всичко. Трансценденция… всички тези истории — лъжа, това е лъжа. Но аз виждам някои неща. Аурата — това е реалност. Аз ги хипнотизирам, ако искат. Сега се страхувам. Видях един мъж и едно малко момиче. Вие сте в опасност заради тях. Аз също. В опасност. Те са лоши. Злокобни.
— Този мъж моят съпруг ли беше?
— Заминете — простена мисис Флъд. — Умолявам ви.
— Моля ви, мисис Флъд, кое беше това момиче? Трябва да ми кажете.
Старата жена се обърна настрана като стенеше. От тялото и се носеше миризма на развалено.
— Заминете — каза тя пак.
На връщане в таксито Лили поиска да разбере какво се беше случило.
— Тя беше напълно изплашена! Какво ви каза?
— Не съм сигурна, че разбрах добре — отговори Джулия в своя защита.
Малко след това шофьорът на таксито трябваше да признае, че се е объркал и те обикаляха по черни, потискащи улици, преди отново да намерят пътя. Джулия също слезе на Плейн Три Хаус и плати курса, въпреки протестите на Лили — това й коства почти всички пари, които носеше в себе си. Тя се прибра, като мина покрай парка. Гласове и смях долитаха от мрака отвъд затворените решетки.