Два месеца след екзекуцията на скитника, Хедър Ръдж се обадила в полицейския участък в Кенсингтън, за да признае че е убила дъщеря си. Когато пристигнали полицията намерили Оливия в леглото, смъртоносно намушкана. В рапорта на съдебния лекар било отбелязано, че по тялото има следи от петдесетина рани. Мисис Ръдж веднага била задържана и това я предпазило от тълпите журналисти. Убийството на Оливия Ръдж веднага излязло на първа страница в жълтата преса и това разкрило много подробности от миналото на майката на Оливия — («Секс-кралицата на висшето общество убива дъщеря си»). Хедър била призната за виновна в убийство и осъдена на смърт. Впоследствие присъдата била заменена с доживотен затвор.
Някои въпроси никога не получиха отговор. Защо Хедър Ръдж беше убила дъщеря си? Защо присъдата й беше смекчена? Съществуваше ли някаква връзка с убийството на Джефри Брейдън, година преди това? Пресата не пропусна да го отбележи. Вестниците се бяха захванали с аферата и писаха, че Хедър Ръдж била тласната към лудост от дъщеря си; някои отидоха чак дотам да твърдят, че Оливия е предизвикала майка си, като й разкрила това, което знае за убийството на Брейдън — тогава Хедър трябва да е решила, че не може да я остави да живее повече. По-късно Хедър, която вече беше представяна като жертва, беше обявена за душевно болна от комисия експерти. Понастоящем тя е възрастна жена и живее затворена в една частна психиатрична клиника в Съри. Въпросите остават открити. Хедър Ръдж ще отнесе в гроба тайната за това каква роля е играла дъщеря й Оливия в убийството на малкия Брейдън. Забравена от хората, с разстроен разум, Хедър Ръдж вече е само един жив призрак“.
Първата мисъл на Джулия, когато свърши да чете, беше непринудена: ето всъщност откъде идват тези огледала. От Хедър Ръдж — с тези нейни луди приеми и младите й любовници, а не от почтените МакКлинтъкови. Но секунда по-късно тя вече беше взела решение да открие всичко, което е възможно за Хедър и Оливия Ръдж. Това беше жизнено необходимо. Тя препрочете бързо двете страници текст, после ги прочете трети път, бавно и внимателно. Еда Ролф никъде не казваше направо, че Оливия Ръдж е убила малкия Брейдън или че е присъствала на убийството му: върху какво тогава се основаваше това скрито обвинение? Джулия се замисли как би могла да се осведоми за аферата Ръдж. От вестниците, разбира се. В Бритиш Мюзиъм или дори в някоя квартална библиотека би трябвало да имат всички вестници на микрофилми. Беше ли още жива Хедър Ръдж? Тя погледна първите страници на книгата, за да види кога е била отпечатана. Беше издадена от Лампок Прес през 1969 година, следователно преди пет години. В такъв случай много възможно беше тя да е все още жива („… една частна психиатрична клиника в Съри“). Как да открие името на тази клиника? Хедър Ръдж беше живяла в тази къща, бе спала в тази стая, тялото й бе заемало същото пространство. Джулия сякаш се въртеше във времето; времето беше деформирано, подвижно, несигурно — миналото й се надигаше около нея, подобно на отровен газ.
Стана внезапно, с разтуптяно сърце. Може би Хедър Ръдж беше промушила Оливия в същата стая! Оливия е умряла от същата смърт, както и Кейт, с бликаща кръв, която сякаш желае единствено да напусне живото тяло, изтичаща на това място, тук в един отдалечен отрязък от времето… В паниката си Джулия трябваше да се спаси, да избяга.
Не, това не можеше да бъде вярно. Тази стая вероятно беше стаята на Хедър, а Оливия е заемала някоя от по-малките стаи на коридора — сигурно там е извършено убийството.
Защо ли се интересувам толкова от тази история, от тези хора? — се запита Джулия и веднага намери отговор: защото това би било някакво обяснение.
Джулия се беше разсънила напълно, като че ли току-що бе изпила три чаши кафе. Искаше й се да се обади на Марк, да види Лили; искаше също да се обади на Еда Ролф, за да я попита за името на клиниката, където Хедър Ръдж беше затворена от двадесет и четири години. Но Хедър Ръдж присъства тук — каза си Джулия, тя е част от характера на тази къща и все още живее тук, слиза и се качва но стълбите, шумолейки с роклята си, отмята покривката на леглото, тича към вратата, за да посрещне някой приятел или любовник — затворена в една сфера на времето. Всеки момент съществува паралелно с друг момент. Но защо мис Пинър беше припаднала? Какво бе видяла?