Вместо отговор от приземния етаж се чу леко потропване. Този шум тя вече беше чувала веднъж, когато, сгушена зад пердетата, забеляза неподвижния силует на Магнус в градината. Шум от нещо, което е навън и което иска да влезне. Джулия си даде сметка за парадоксалния факт, че сега Магнус я плашеше по-малко, отколкото преди да прочете историята за Хедър и Оливия Ръдж — Магнус все пак беше от плът и кръв. Около нея живееше миналото на къщата, ехо от нейното собствено минало. Джулия продължи да лежи и да слуша шума, който наподобяваше леко почукване по френския прозорец. След няколко минути тя взе „Досиетата на Белия дом“ и чете упорито два часа, почти до средата на книгата, преди да потъне в сън, без дори да е изгасила светлината. Шумът, търпелив и настойчив, продължи да отеква в къщата.
Окъпана в пот, тя сънува Кейт.
Два часа по-късно Джулия се събуди с усещането, че току-що са я докоснали — не, че са я погалили. Лампата светеше. Тя протегна ръка, за да я изгаси. В стаята беше още по-топло, отколкото когато се прибра; цялото й тяло беше обляно в пот. Завесите падаха тежки и неподвижни. В тази стая въздухът не се обменяше, а стоеше на едно място, топъл и плътен. През пердетата се виждаше небето, по-светло от стаята. Джулия още усещаше върху одрасканата си дясна страна спомена от допира на нежно галеща ръка. Беше съвсем лек, съблазнителен, успокояващ допир. Разбира се, в стаята нямаше никой друг; тя си беше измислила тази милувка, в отговор на някаква нужда.
Джулия се зави отново в чаршафите и се опита да се отпусне. Долу шумът бе спрял — Магнус не беше успял да я накара да излезе от стаята си и да броди из къщата и се беше прибрал в къщи. Поне този път бе претърпял неуспех. Джулия затвори очи и скръсти ръце върху стомаха си. Може би Хедър Ръдж бе кърмила Оливия в тази стая, говорейки й като на бебе… Може би мисис Флъд бе видяла Хедър да се отнася грубо с дъщеря си. Едно такова събитие не престава да се връща към мястото, където се е случило, да се отразява там… Мисълта на Джулия се понесе свободно. Тя чу няколко такта музика: един голям оркестър, като че ли свиреше по радиото — после това изчезна, както всичко останало. Веднага потъна в сънища, които нищо не отличаваше от сънищата наяве. Отново я погалиха. Отстрани на нейните ръце, други ръце я докосваха нежно, настойчиво. Малки ръце, които леко се спускаха по тялото и. Те се спираха, после отново продължаваха милувките си. Джулия видя Кейт до себе си. Милувките бяха като музика — нежни, подвижни, на няколко нива. Джулия се почувства безкрайно успокоена, безкрайно утешена. Малките подвижни ръце бяха подобни на езичета, които я ближеха. Тя се отдаде на това утешение. Подхранени от продължителните милувки, откъси от сънища преминаваха през съзнанието й. Бяха седнали с Марк на сивото канапе и си казваха думи, които тя не можеше да чуе. Марк държеше ръката й. Тя плуваше в басейн с топла вода, толкова топла, като в баня. Не носеше бански костюм, водата се плъзгаше по тялото й като олио. Кожата й дишаше. Слънцето над нея беше силно. Милувките пробягваха леко по тялото й, което се отваряше. Марк и Кейт. И изведнъж — рязко и шокиращо — нищо друго освен Кейт.
— Не — простена тя и гласът й я накара да изплува от сън. — Не!
Още чувстваше последния допир на ръката, плъзгаща се между бедрата й: едновременно беше уплашена, повдигаше й се и беше възбудена. Събуди се напълно.
Беше сънувала Кейт. Нещо ужасно ли беше сънувала? Проследи шумоленето на роклята на Хедър Ръдж, която слизаше на пръсти по стълбите. Сега мисълта за Кейт я плашеше. Тя осъзна колко много трябва да я мрази Кейт. Беше затворничка на едно ужасно раздвоение, тялото й беше поело пътя на освобождаването, съзнанието й беше вцепенено от нещо, логически необяснимо. Почувства се осквернена завинаги и бавно плъзна ръката си към онази част на своето тяло, която се нуждаеше да бъде докосната още веднъж. Чувстваше се подобно на измъчения жив призрак на Хедър Ръдж. Тялото й имаше мирис на траур и на провал, на напразни усилия.
На следващата сутрин набра с трепереща ръка номера, който Роза Флъд и беше оставила. За пръв път в живота си пиеше алкохол сутрин — една голяма глътка чисто малцово уиски с вкус на пушек, което се насили да преглътне още докато беше по пеньоар. Веднага изпита желание за повторна глътка. Внезапното загряване, приятното отпускане, притъпеното съзнание предизвикаха обезпокояващото усещане, че отново се намира в болницата, няколко секунди след сутрешната инжекция. Сега знаеше защо някои хора пият сутрин; беше по-добре; отколкото закуска. Побърза да затвори бутилката и се отправи към телефона — отстрани стоеше бялата визитна картичка, която й беше дала мисис Флъд.