Физическото й неразположение й напомни по асоциация една подробност: през нощта, когато влезе в къщата през малкото прозорче на банята, изгуби обувките си, които паднаха отвън. В градината, където Магнус сигурно ги беше намерил. „Взимат и дават“ — беше казала мисис Флъд. Практически всичко, което притежаваше, беше получила от Магнус. Тя носеше халката си; той й бе купил обеци, висулки, колиета; дрехи. Ако трябваше да се освободи от всичко, което идваше от Магнус, Джулия би се оказала почти гола.
Колко време обувките й бяха стояли отвън? Три нощи и два дни. Може би все още бяха под прозореца на банята. Отразявана от розовите огледала, тя освободи прозореца и го повдигна, после се изправи на пръсти и се наведе навън. Видя бели и жълти цветя, отчасти стъпкани и със счупени дръжки, набити в калната земя. От обувките нямаше и следа. Джулия се наведе още веднъж, като се хвана за зидарията на прозореца, но пак не ги видя. Бяха изчезнали. Някой ги бе взел. Беше като доказателство, като заключение. Един мъж и едно момиченце. И те й желаеха злото.
В продължение на един дълъг момент Джулия обикаляше из банята, загубила всякакъв контрол върху движенията си. Осъзнаваше, че издава някакво ужасно ръмжене, което не можеше да спре; то беше препращано и увеличавано от покритите с огледала стени. Трябва да престана да правя това… Направи усилие да седне на земята. Звукът сега идваше на тласъци, после се концентрира в гърлото й, където можеше да го овладее. Забеляза, че й бяха потекли лиги и си изтри устата и брадичката.
Хвърли празен поглед около себе си. Видя, че е седнала с втренчени очи и отворена уста близо до ваната. В розовите огледала лицето й изглеждаше изпито и ориенталско. Магнус беше взел обувките.
Стана мъчително като се залови с две ръце за мивката. Синята рокля все така киснеше в локва с ръждив цвят. Тя видя кървавото петно, което се беше увеличило. Сега бе дълго най-малко десет сантиметра. Джулия вдигна запушалката и изцеди мокрия плат, докато мръсната и миришеща вода се изтече.
Не беше в състояние да мисли, но знаеше, че трябва да унищожи синята рокля и тази убеденост, която проряза мисълта й, внезапно се трансформира в действие. Трябваше да изгори роклята.
Взе я, отиде да потърси кибрит в кухнята и продължи чак до дневната. Хвърли роклята в огнището на камината и драсна една клечка, която доближи до един почти сух край на тъканта. Не стана. Опита отново. Този път тънката материя се възпламени, като почерняваше и се сгърчваше. В стаята се разнесе остра миризма. Почти половината от роклята бе унищожена, мирис като от изгоряла кожа, изпълни дневната, но Джулия почти не го усети. Опита се да изгори останките с други клечки кибрит, но платът почерняваше, без да се запали.
Забеляза „Гардиан“-а от сутринта на масата, близо до канапето, отиде да го вземе и пъхна смачканите страници на вестника под роклята. Като повдигна мокрия и полуизгорял парцал, в който се бе превърнала тя, видя петното от кръв напряко на шева, голямо и с ръждив цвят. Побърза да хвърли запалени клечки върху вестника. Кълба от мазен, жълтеникав дим се извиха от хартията. Джулия продължи да хвърля горящи клечки, но мокрият плат отказваше да се запали. Ръцете й бяха почернели от пепелта.
Джулия прекрати напразните си усилия и отиде в кухнята да потърси найлонов плик за боклуците. Помагайки си с малката лопатка, тя натъпка пепелта и почернялата гъбеста тъкан в плика. Завърза го и го отнесе в алеята край къщата.
Беше изненадана от слънчевата топлина. Изтеклите трийсет минути — или час? — сякаш й бяха наложени от някаква външна воля. Беше обзета от някакво несъзнателно и неудържимо отвращение. Джулия усети пулсът си да се успокоява; нормалните й усещания се възвръщаха. Светлината открояваше милиони стръкчета трева, слънчевата топлина проникваше в косите й. Започна да диша по-бавно, когато забеляза, че се задъхва. Това нещо в найлоновия плик: тя трябваше да го унищожи, като че ли се отнасяше за живо същество. Когато хвана плика, отново бе обхваната от отвращение. Побърза да го хвърли в кофата за боклук и грижливо затвори капака. Широки следи от пепел бяха изцапали плисираната й рокля. Имаше също и по краката. Джулия се задъхваше, сякаш беше тичала.