Двадесет минути по-късно, докато вървеше бързо по Кенсингтън Хай Стрийт с мокри, прилепнали на тила й коси, ярки картини от нейното детство изникнаха в съзнанието й: летата в тяхната къща в Ню Хемпшир, където всеки ден беше така топло, както днес. Нейният прадядо бе купил собствеността след като се бе пенсионирал от административния съвет на железопътната компания, в която беше спечелил няколкостотин милиона долара през „бума“. Самата земя и съставът на въздуха тук сякаш бяха различни — изцяло и несъзнателно вплетени в техния семеен живот. Джулия изпита остра болка за нейната страна. Спря се като закована на Кенсингтън Хай Стрийт между един магазин за спиртни напитки и книжарницата У. Х. Смит, сред шума на колите, когато ясната картина на една долина в Ню Хемпшир изплува в съзнанието й. И отвъд тази долина чак до безкрая се разстилаше целият континент, млад и невинен. Тя обаче знаеше, че вече не беше така. Изпитваше носталгия по собственото си минало. Но в нея имаше някакво ненаситно желание за този плодотворен и чуден континент: там, струваше й се, бе прекарала детството си. Влезе при У. Х. Смит и си купи „Дъга“ от Пинчън, джобно издание.
Притисна книгата до себе си и продължи да върви през тълпата по Хай Стрийт. Наистина не беше толкова топло, както в Ню Хемпшир през август. Помисли да се изкачи по Кенсингтън Чърч Стрийт до Нотинг Хил Гейт, за да види дали Марк си е вкъщи. Спомняше си адреса му и мислеше, че знае къде се намира: в Пембридж или нещо такова, една от тези дълги, извити улици, които пресичаха Нотинг Хил Гейт, с наредени по тях големи, частни къщи, сега превърнати в студия и гарсониери под наем. Марк живееше „върху градината“, т.е. на приземния етаж. Тя си представи стълбите, по които трябваше да слезе, за да стигне до неговата мрачна и влажна стая и тази представа й бе достатъчна, за да обърне мисълта си към Холанд Парк, където можеше да се изтегне на слънце. Все още не се чувстваше готова да отиде да види Марк у тях. Ако отиде в неговия апартамент, без дори да е поканена, рискуваше да си навлече цяла серия от последици, от които малко я беше страх.
Докато вървеше край витрините, Джулия търсеше с очи Магнус сред тълпата. Може би я следеше: Магнус трябва да е способен на подобен род неща. Или по-лошо: вмъкваше се в къщата й в този момент. Но беше безполезно да бърза да се връща вкъщи — със сигурност нямаше да го хване на място. Не можеше да се отърси от мисълта, че Магнус тайно я следва. Като стигна до Института на Британската общност, тя внезапно се обърна и удари с лакът в стомаха един свещеник. Докато и той и тя се чудеха как да се извинят, разбраха, че и двамата са американци. Отчето — чернокож, с хубава външност и лукаво лице я гледаше странно, докато се шегуваха. Тя предположи, че така той реагираше на нещо в нейната походка или държание. Какво й имаше, че дори един симпатичен чужденец я намираше странна? Като вдигна ръка да избърше челото си, Джулия забеляза, че тя трепери. Челото й беше покрито с пот.
— Няма нищо — каза тя на отчето. — Малко съм неспокойна, това е всичко. Аз съм нормален човек. Нямам навика да раздавам удари с лакът в стомаха на разни господа.
Влезе в Холанд Парк. Алеите бяха пълни с хора и почти нямаше незаето ъгълче трева. Една групичка деца тичаха, викайки, като се разделяха, за да избегнат разхождащите се, после се събираха отново, надавайки крясъци. Момчета с дънки, момичета с тънки рокли, дълги рокли, момичета с дънки. Немци — с фотоапарати и скъпи дрехи. Тя мина покрай група от двадесетина японци, които вървяха и тихо пееха. Точно пред нея една млада двойка си размени продължителна целувка. Момчето мачкаше задника на момичето, без да го е грижа от тълпата. Обля я гореща вълна. Изведнъж забеляза отчето, което бързаше пред нея, без да се обръща. Подтисна с усилие спомена от снощния си сън и от това, което последва. Без ясна причина тръгна в същата посока, както и отчето. Книгата тежеше много в ръката й.
Отчето напусна главната алея и тръгна по една пътека, за която Джулия си спомни, че минава през сенчести места, където идваха пауни и разни други птици. Джулия го последва, загледана в черния му костюм, като че ли той съдържаше някакво особено значение. Отчето спря за миг да погледне пауните, после продължи към гората, която заемаше горната част на парка. Напредваше бързо и скоро изчезна на един завой. Три жени с детски колички, придружени от един мъж, който държеше отворена бутилка вино пресякоха пътеката пред Джулия. Когато те отминаха, отчето беше изчезнало. Тогава Джулия видя Магнус.