— Някои от тях са мъртви — продължи мисис Брейдън. — Никой не успя в живота. Интересувах се от тази група. Придържах се към правилата в известен смисъл. Мога да ви кажа например, че Райли-син изчезна преди десет години във вашата родина, Америка — изчезна, без да остави следи. Джон Ейкрофт се самоуби, когато фалира. Мини Лейбрук умря при катастрофа — беше пияна. Франческа Темпъл постъпи много мъдро като отиде в манастира „Робите на Мария“ в Единбург, където е поела обет за мълчание. Пол Уинтър тръгна по стъпките на баща си и стана офицер, но беше разжалван; живее в един апартамент в Челси. Дейвид Суифт провали семейната търговия с вино, загуби жена си при злополука — тя умря вследствие на късо съединение. Живее на Ъйър Стрийт, Айлингтън, точно над една бирария. Идете да видите тези двама мъже, мисис Лофтинг. Ако ги накарате да говорят, ще имате доказателствата, които търсите.
Джулия беше зашеметена.
— Как научихте всичко това? — попита тя.
Мисис Брейдън повдигна рамене; платът на роклята и прошумоля.
— Хъф, моите очи и моите уши. Плащам й много добре. Тя има много таланти, Хъф. Ще ви помоля да ме оставите, мисис Лофтинг. Но преди това искам да ви дам един съвет. Не пренебрегвайте нищо. Бъдете внимателна.
— Наистина ще направите по-добре, ако бъдете предпазлива — каза й Марк същата вечер. — Пътят ви е най-малкото трънлив. Наистина ли смятате да отидете при онези двама души, за да ги разпитвате за едно старо, двадесет и четири годишно престъпление? Заради което един човек вече е бил екзекутиран? Хайде, изпийте още една чаша и забравете всичко това. Бог знае в какво ще се забъркате.
— Ще пия още една чаша, но само ако ме оставите да платя. Моля ви, Марк.
— Щом настоявате, приемам, но против волята си. — Марк се беше възползвал от ходенето си до тоалетната преди малко, за да преброи парите си. След последната поръчка му оставаха само шестдесет и три пенса. Дължеше двадесет лири на свой колега и, след като платеше този дълг, от следващата му заплата щеше да му остане точно, колкото за наема на жилището и да си купи храна и нещо за пиене. Разбира се, можеше да накара Самюел да почака още месец, дори до следващия семестър. Той алчно погледна Джулия, когато извади малка торбичка от чантата си и взе от нея банкнота от десет лири. Марк осъзна, не без удоволствие, че дълбоко в себе си вече смяташе парите на Джулия и за свои.
— Много мило от ваша страна, скъпа — каза той и взе банкнотата от пръстите й.
Когато се върна с напитките от бара, сложи на масата останалите банкноти и монети между тях двамата.
— Ако не знаете какво да правите с рестото…?
— Какво? — каза тя учудена. — Имате нужда от пари?
— Само колкото да изкарам един лош период. Имах труден месец.
Тя бутна банкнотите към него, като гледаше хубавото му лице.
— Разбира се, Марк. Вземете ги, моля ви. Трябват ли ви повече? Глупаво е, че имам толкова много, докато на вас ви липсват. Сериозно, искате ли повече?
— Можем да поговорим за това по-късно.
В меката светлина, която достигаше дъното на бирарията, Джулия му изглеждаше много по-добре. Лицето й все още беше бледо, поради недоспиване, но беше по-сигурна в себе си, по-енергична от някогашната Джулия, преди Магнус да я сграбчи в ноктите си.
— Добре ли сте, Марк — попита тя.
— Просто имам малко главоболие, което се появява и изчезва. — Марк прие най-нежното си изражение, което една негова приятелка някога беше нарекла „лице на вълк в агнешка кожа“. — Но наистина — продължи той — мисля, че ще бъде по-добре да оставите тази работа. Не трябваше да изпадате в това състояние и да ходите при тези две стари смешнички. Не разбирам притесненията ви по отношение на Кейт. Вие не сте загубили Кейт, любов моя. Тя е част от вас, тя не може да ви стори никакво зло. Според мен Магнус ви е внушил всички тези страхове. Бих го убил за това, което ви причинява. Трябвало е да оставите Пери „не знам кой си“ да отиде в полицията.
Мигрената му се бе засилила, но той се стараеше да не го показва, като внасяше още повече топлина в погледа си.
— Вие мразите Магнус, нали? — Тонът на Джулия беше леко разтревожен.
— Магнус е един вулгарен мръсник.
— За мен вие сте този… този, който ме закриля от него. Вашето внезапно идване, когато припаднах, беше чудо. Вие и Лили сте единствените хора на света, с които бих могла да говоря за това, което ми се случва. Ако не беше бедната мисис Флъд, сигурно изобщо нямаше да мога да говоря за това. Знаете ли какво се случи с нея?
Марк кимна утвърдително и главоболието се усили до такава степен, че му се зави свят.