— Лили ми каза. Много лошо. Беше една добра стара жена, макар и малко смешна.
— Тя бе видяла нещо и смяташе, че е в опасност. Мисля, че е била убита, за да й бъде попречено да ми каже каквото и да било. Марк, струва ми се, че без мисис Флъд щях да полудея и смъртта й трябва да има някакъв смисъл — Джулия жадно отпи една глътка. — Тя беше убита, сигурна съм.
— Пресякла е точно пред някаква кола, нали? Това представлява, как се казва… причиняване на смърт по непредпазливост, не убийство.
— Може би, но защо се е случило? И, ако е било само банален инцидент, защо тя смяташе, че се намира в смъртна опасност? Мисис Флъд ми каза, че има един мъж и едно дете. Мислех, че се отнася за Магнус и за Кейт, и че Кейт броди из къщата ми, но съществува и друга възможност. Мъжът, разбира се, е Магнус, това го знам — той е станал абсолютно неразумен, но малкото момиче е може би онова момиченце, което видях. Ето защо трябва да отида да говоря с тези хора.
Марк разтри слепоочията си.
— Според мен това е грешка. Би трябвало да се откажете.
Погледът на Джулия бе станал толкова напрегнат и възбуден, че му действаше на нервите.
— Какво ви каза мисис Флъд онази вечер? Нужно ми е да знам, Марк. Това може да ми помогне.
— Нищо. Абсолютно нищо. Дори не си спомням вече.
— О! — каза тя разочарована. — Наистина ли? Моля ви, опитайте да си спомните.
— Не мога да ви опиша колко ме боли главата. Добре… мисля, че каза нещо от рода на „Блокирали сте“ и после добави, че вие би трябвало да напуснете къщата.
— Но това е същото, което каза и на мен! О, Марк, тя е искала да спаси и вас. — Тя протегна ръка и погали къдравата му коса. Болката сякаш намаля. Като гледаше зачервеното лице на Джулия и влажните й очи, той разбра, че възбудата й се дължи отчасти на уискито. — Скъпи Марк, бедната ви глава.
— Може би се опитваше да ме отдалечи от вас — каза той. — Наистина имах такова усещане.
— Тази седмица ходих в Тейт Галери — чу я той да казва, докато продължаваше да гали косата му. — За да видя картината на Бърн-Джоунс. Вие също присъствате там. Толкова съм щастлива…
Когато вдигна главата си, която държеше с ръце, видя, че Джулия плачеше.
— Изпийте чашата си и да вървим — каза той. Главоболието му беше станало поносимо.
Стояха прегърнати, прави в мръсното жилище на Марк. Като пазеше грижливо равновесие, така че да може да задържи тежестта на Джулия и да избегне една мръсна чиния на пода, той погали дългата й, не много подредена коса. Тя беше буйна, с раздвоени краища, объркана и непокорна.
— Не знам какво става с мен, Марк — говореше тя. Думите й стигаха до него, отчетливи и ухаещи на уиски. Толкова ме е страх понякога. Вече не мога да се контролирам. Откакто прочетох онези неща за аферата Ръдж, тази история сякаш ме обсеби. Мисля само за това. Защото то би означавало, че Кейт… — Гърбът и се разтърси от ридания.
— Не говори за това — каза Марк. Плъзна дясната си ръка и започна да гали гърдите й. Джулия подскочи, после го притисна още по-силно към себе си.
— Остани. Имам нужда от теб.
— Да, искам — прошепна тя в шията му.
Заболя го гърба от усилието да я поддържа. Джулия беше по-тежка, отколкото беше предполагал.
— Ти си единственият мъж, когото съм желала, освен Магнус. Но…
— Имам нужда от теб — повтори той. — Ти си хубава, Джулия, хубава.
Като я държеше все така до себе си, той се обърна, ритна чинията и обърна една мръсна бутилка от мляко и, стенейки тихо от усилието, я постави да легне на дюшека.
— Моля те, Джулия, остани с мен.
Наведе се и започна да разкопчава корсажа й; погали с устни закръгления й корем. Под светлината на единствената лампа, поставена до дюшека, лицето й изглеждаше покрито с червеникави петна.
— Не мога — простена тя.
— Можеш всичко, което искаш. — Той отстрани корсажа и постави устните си върху облия хълм на гърдата й. После легна настрани и я целуна. Устата й беше топла и месеста като сочен плод.
— Марк…
— Шшт…
— Не мога, Марк — Въпреки това не правеше нищо, за да се отдръпне от него. — Остани просто до мен — каза тя.
Марк измъкна корсажа през раменете й и го хвърли в края на леглото. Свали бързо ризата си и отново я целуна дълго. Джулия оставаше неподвижна, със стъклени, зачервени очи, втренчени в лампата, която й пречеше да вижда. След като свали колана и обувките, Марк събу и панталона си.
— Да — каза той, — просто ще остана до теб.
— Обещай, моля те.
— Да.
Свали бельото си, докато тя събличаше с автоматични движения останалото от дрехите по нея.