Керамичната лампа падна и се счупи.
— Ще ти помогна — прошепна Джулия. При всяка дума, която произнасяше, къщата сякаш ставаше по-топла. — Ти си могъща, но имаш нужда от моята помощ. А когато го узная, ще знам всичко. Ще знам защо измъчваш Магнус. И тогава аз също ще бъда свободна.
Очакваше отново някаква реакция, но къщата сякаш висеше в очакване.
— Аз ще ви освободя. Имаш нужда от Магнус, за да ми причиняваш зло, но аз ще ти дам свободата. Затова дойдох, нали? Ти имаше нужда от мен. Ти имаше нужда да дойда да живея тук.
Една тежка картина падна на земята с гръм.
— Не ме е страх — каза Джулия. — Докато не знам нищо, няма от какво да се страхувам.
Тя лъжеше. Очакваше всеки момент нещо да се стовари върху главата й. Но тази лъжа съдържаше ярка частица истина. Страхът не можеше да я отдалечи от нажежения център на истината: страхът беше само лично неин.
След като се изми в кухненската мивка и се изтърка с гъба под мишниците и между краката, Джулия се качи в трептящата топлина на етажа. Вратата на стаята й беше полуотворена. Стените отразяваха ритмичен шум, като че ли ги клатеха с лакти. Когато влезе в стаята си, я блъсна горещ вятър, който повдигна косата й и изсуши кожата й. Боята на акумулиращия радиатор се беше издула, образувайки грозни, кръгли рани по назъбените краища, като язви. Джулия чу стъпки и шумолене на плат в коридора, откъдето дойде. Вратата на гардероба също беше отворена. Със свито гърло, Джулия отиде да погледне. Част от дрехите й бяха свалени от закачалките и лежаха на купчини върху обувките й. После забеляза кутията за кукли. Тя беше изтърбушена, а куклите — хвърлени в дъното на гардероба. Меките им тела бяха дивашки разкъсани и от гърдите им се подаваше на големи снопове стара, сивкава вълна. Ужас обзе Джулия и тя падна задъхана на колене. Това, което видя, нанесе тежък удар на увереността й. Кейт обожаваше куклите си; една злокобна Кейт сигурно би ги унищожила. За миг тя горчиво съжали, че не е в болницата.
Първото нещо, което забеляза, когато отиде в банята беше силуетът в черното огледало — тя ли беше? — изглеждаше остарял и свиреп с разбъркани коси и уголемени от страх очи. После видя, че голямото обезцветено огледало над мраморния умивалник беше цялото надраскано със сапун. Изумена разгледа драсканиците, докато линиите и извивките получиха смисъл — цял списък от безсрамни думи. Всички подробности от нощта, прекарана с Марк, преминаха през паметта й като разпалени факли, омърсени от думите, които й внушаваше огледалото. Духът знаеше и я мразеше за това, което беше направила. Последната дума буквално се заби в гърлото й: УБИЕЦ.
— Лъжкиня — измърмори Джулия и като хвана първия предмет, който й попадна — един тежък камък във форма на яйце, с розови жилки, полиран като стъкло — го запрати към огледалото. Имаше чувството, че Магнус е някъде наоколо и я загръщаше в ледено и отчайващо манто от фалш. Думата обвинение още изгаряше зениците й. Направи усилие да вдиша дълбоко няколко пъти и започна да събира дългите остри парчета. Докато отнасяше в ръце останалите малки парченца стъкло, за миг изгуби разсъдъка си: дали не беше написала сама тези думи? Не беше ли обезобразила тя куклите? За кратък момент остана с убеждението, че беше точно така.
Уинтър, Пол, кап., Стадиум Стрийт 2В, CB10. Беше открила двамата в указателя. Стадиум Стрийт се намираше в най-грозната част на Челси, близо до кейовете и до Уърлд’с Енд. По Слоун Скуеър тя избегна тълпата на Кинг’с Роуд и след като премина бавно между групи от красиви младежи, перчещи се от един магазин в друг, пресече Бофорт Стрийт и веднага се озова в друг свят. Бляскавата, оживена тълпа изчезна. Ресторантите и бутиците отстъпиха място на фабричните стени и на олющените фасади на местните ниски жилища. Тук-там магазини за дрехи излагаха стоката си на тротоара. Стари, прегърбени жени побутваха дечица пред себе си и си говореха сами. Като тръгна по Кремърн Роуд, видя неприятна сцена през прозореца на един партер: как много дебел мъж, облечен в разкъсано пардесю, вързано с връв на кръста се мъчеше да напъха един ужасен шпаньол в голяма хартиена торба. Държеше кучето за гърлото и се мъчеше да вкара в торбата краката му, които ритаха отчаяно… Пред очите на Джулия се появи, с дебели букви от сапун, думата „убиец“.
Една ярко червена камионетка за хляб внезапно препречи пътя й и тя сръчно маневрира, за да избегне сблъскването. Пред очите й преминаха думите ГОРДОСТ НА МАЙКИТЕ. Роувърът изви рязко надясно като опашка на риба, закачи бронята на една паркирана кола, после с обратна маневра застана нормално. Заобиколена от викове и свирене на клаксони, Джулия натисна газта.