Джулия стана против волята си.
— Можете ли поне да ми опишете Оливия…? — започна тя.
— Зная, че е глупаво да изпадам в подобни положения — каза той като я буташе леко към вратата, — но това е единственото нещо, за което отказвам да говоря. Книгата е затворена, скъпа приятелко.
Тя вече беше стъпила на тесния праг и гледаше сгърченото лице на Уинтър, под евтината руса перука. Зад него индийската музика се извиси във вулканичен финал.
— Тя ме иска — каза тя. — Оливия.
— Вярвам ви. Не се връщайте, моля ви. Оставете ме на мира. Която и да сте.
— Джулия Лофтинг — каза тя. Но вратата вече се беше затворила.
Следобедът клонеше към края си. Те бяха на терасата и гледаха как проливният дъжд плющеше върху парка, като огъваше листата и малките храсти, посадени в подножието на стената. Един порив на вятъра разпръсна капки дъжд чак на терасата и тя отдръпна малко стола си, за да се подслони, но той продължаваше да не обръща внимание на капките, въпреки че обувките му вече бяха мокри. Лили забеляза, че бяха целите кални и кожата им се беше напукала. От главата до петите Магнус изглеждаше занемарен. Улови се, че мрази Джулия, която му бе причинила това, а също и брат си, че се беше изоставил така.
— Значи беше тази къща — каза тя. — Аз научавам нещата, когато ти пожелаеш.
— Мислех, че това не те засяга.
— Магнус! — каза тя обезкуражено. — Как искаш да ти помогна, като криеш от мен някои факти? Все едно, че ме лъжеш. Има ли нещо друго, което да скриваш от мен и би могло да засегне Джулия?
— Въпрос, на който е невъзможно да се отговори. — Магнус се прокашля и загледа безучастно дъжда. — Това време ми харесва. По-английско е от онова слънце, което печеше.
— Ти ще ме подлудиш. Не разбираш ли, че тя вече знае за тази стара, злощастна история? Мисля, че дори не си прави повече труда да се храни. Убедена е, че това има връзка с Кейт. Всъщност, каза ми, че е обсебена. Обсебена! В състоянието, в което се намира преувеличава и най-малката подробност, раздува я извън всякаква мярка… Магнус, трябва да ми кажеш дали има и нещо друго, което би могла да открие.
— Не знам нищо. И какво е открила тя?
— Не съм сигурна, че ще ми го каже.
— Във всеки случай ще го каже на този проклет безхаберник Марк.
Лили тактично отмина тази забележка, въпреки че дълбоко в себе си я приемаше.
— Ако искаш да върнеш жена си, а предполагам това е единственото, обяснение за твоето необичайно поведение през миналата седмица, трябва да ми кажеш всичко, което знаеш, за да мога да го използвам в твоя полза.
— Искаш да кажеш, да си послужиш с Джулия в своя полза.
— Предпочитам да не обръщам внимание на тази забележка. — Тя го погледна, преди да каже — Ако не се преместиш на сухо, ще хванеш пневмония.
Магнус въздъхна и отдръпна стола си.
— Съществува ли каквато и да е връзка между теб и тази къща? — попита Лили. — Това може и да я разтърси за добро, знаеш ли. В края на краищата, поне бихме могли да я накараме да постъпи в болницата, където всъщност би трябвало да бъде.
— Значи това искаш? — Магнус погледна сестра си с непресторена изненада. — Тя ще се върне да живее с мен, а не в болницата. Но да отговаря на въпроса ти: не, не мисля, че има някаква връзка. Всичко това стана преди толкова време.
— А дъщеря и? Добре ли я познаваше?
— Никога не съм срещал тази малка госпожица.
— Сигурен ли си?
— Очевидно! — избухна Магнус. — Престани да ме печеш на слаб огън. Остана ли нещо за пиене?
— Не забравяй, че пиенето щеше да те вкара в затвора. Без да броим характера ти. Но можеш да идеш да си налееш, ако искаш.
— Не че искам, имам нужда — каза той, докато ставаше, за да отиде в кухнята. След малко се върна с чаша наполовина пълна с кехлибарена течност.
Лили го изчака да седне отново и попита:
— И какво направи този път? Остави ли й някакво съобщение?
— Обърнах няколко стола, това е всичко. Тя ще разбере, че съм бил аз — отпи с видимо задоволство.
— Въобразяваш си, че това ще послужи за нещо. В действителност, Магнус, аз съжалявам за две неща. Първо, че й позволих да си въобразява разни неща за смъртта на Кейт — абсолютно необходимо е тя да престане; ако беше тук, щях да й го кажа, без да се колебая. И второ, че я запознах с мисис Флъд. Взети заедно, тези две неща са причината тя да се забърка в тази история с духове.
— Мисис Флъд? А да, твоето „гуру“.
— Преди да умре, тя внуши куп ужасни неща на Джулия и те очевидно са попаднали на благодатна почва. Роза имаше талант, но не можеше да устои на изкушението да се покаже изключителна, когато имаше публика. И умря в най-неподходящия момент.