Отвреме-навреме под бирарията минаваха малки групички и Джулия виждаше как хлътват в Уимпи’с, в края на улицата. В единадесет и четвърт бирарията изплю шест или седем младежи, които се забавиха под навеса, с ръце в джобовете на саката си, за да се предпазят от дъжда. Те закриваха вратата на Суифт и Джулия простена наум, като се молеше тихо да си отидат. Други млади мъже излязоха от бирарията и се присъединиха към тях. Ако сега се върнеше Суифт, тя рискуваше да не го види. „О, не — прошепна Джулия. Дейвид Суифт беше последният и шанс“.
Изведнъж един мъж започна да се кара. Един друг сграбчи ръката му, но първият го блъсна силно и го събори по гръб на тротоара. Само за миг половината от тълпата изчезна. Трети мъж се приближи, като крещеше на първия и започна свада. Джулия ги видя как паднаха на мократа земя, сграбчиха се за раменете, после се отдръпнаха един от друг и продължиха да се удрят с юмруци. Всички наоколо се бяха изпарили като по чудо и освен тях се чуваше само шумът от дъжда. Единият от мъжете — Джулия не можа да различи кой — стовари мощен прав удар в брадата на противника си, който се срути; той го ритна свирепо с крак, после го стисна за шията и след като го изправи насила, продължи да го удря по лицето. Същински Магнус — помисли си Джулия ужасена, с ръка на устата. Внезапно тя запали фаровете. Побойникът се обърна изненадан — Джулия забеляза, че имаше брада и чип нос — после блъсна обезобразеното лице и изчезна тичешком. Жертвата остана сама на тротоара, с прогизнали дрехи. Падналото тяло на мъжа потрепери и той започна да пълзи по тротоара, като ранено животно, когато стигна до фасадата на бирарията, се изправи. Лицето му бе цялото в кръв.
Джулия отвори вратата и се наведе. Трябваше на всяка цена да извика линейка — потърси с очи телефонна кабина, но дъждът, който биеше в лицето, й пречеше да вижда. Избърса очи и накрая забеляза червена кабина, намираща се доста далеч от нея, точно пред едно кино с угасени светлини. Докато тичаше към кабината срещна едър мъж без връхна дреха, с нещо като черен хартиен плик в ръце. Тя почти не му обърна внимание, но като влезе в кабината видя през стъклото, че човекът бе оставил плика си пред вратата на Суифт и търсеше нещо в джобовете си. За миг се почуди какво да прави, после, като го видя да хлътва в къщата, окачи слушалката и забърза към бирарията.
Жертвата от сбиването сега лежеше свита, с лакти в една обагрена с кръв локва и стенеше несвързано — нямаше съмнение, че на всичко отгоре беше пиян. Тя позвъни няколко пъти, бързо и кратко, на вратата на Суифт, после натисна бутона продължително. Свитият до бирарията мъж легна на едната си страна и хвана лицето си с ръце.
Чуха се тежки стъпки, слизащи по стълбата, и вратата се отвори. На светлината на крушката Джулия видя масивен силует.
— Мистър Суифт? — попита тя.
— Аз съм — каза мъжът, облъхвайки я с остра миризма на уиски. — Какво желаете?
Тя беше изненадана — и успокоена — от правилния му изговор. Това бе акцентът на Магнус и на хората от неговата среда, акцент, който Марк съзнателно избягваше.
— Трябва да говоря с вас. Освен това стана сбиване. Този човек е ранен. Трябва да извикаме линейка.
— Не ми плащат, за да помагам на пияниците — отвърна й Суифт. Протегна глава навън, като откри широко лице с хубав тен и къса, черна леко чуплива коса. Сакото му изглеждаше мазно и протрито.
— Да пукне дано! Казахте, че искате да говорите с мен?
— Той я погледна като познавач и Джулия направи знак на съгласие.
— Добре. Елате, да се качим в моята бърлога.
Като влезна в малкия коридор, миризмата на уиски я удари в гърлото. Джулия си обеща да се обади за линейка, дори и Суифт да не беше съгласен. Той вървеше пред нея по стълбите, с малко несигурна крачка.
— Хайде, елате да си поговорим, ако искате точно това — извика и той.
Беше стигнал горе и отвори една врата, през която се виждаше малка, мизерна дневна стая. Пожълтели тапети на петна, зелен килим, почти толкова протрит, като този на Марк, малко на брой разнебитени мебели, купени сигурно от разпродажби. Приличаха на онези, които тя имаше в малкия си апартамент в Самдън Таун преди доста години. Наведен над ниската маса, Суифт вадеше бутилките от черния, хартиен плик. Отвори една.
— Пиете ли?
— Може ли?
— След като ви предлагам.
— В такъв случай, с удоволствие.
Суифт взе две чаши от една етажерка и щедро ги напълни с уиски. Подаде едната на Джулия. Над нивото на течността тя видя петна от гипс и следи от пръсти. Остави я на масата.