Мис Пинър се вторачи с ужас в лявата ръка на Джулия и в маншета на блузата й, после я погледна в очите с явно съчувствие:
— Вас видях. — Думите се изплъзнаха от устата и. Кондукторът й помогна да се качи и автобусът потегли.
В ранния следобед на същия ден братът и сестрата седяха един срещу друг на масата у Лили. Между тях имаше две празни бутилки от вино, супник и чинии, в които бяха останали само кости. Полуизлегнат на стола си, Магнус гледаше вторачено и разсеяно остатъците от обяда. Лицето му беше червено и подуто, но беше облякъл чист костюм и риза и носеше лъснати обувки. Беше впечатляващ. Без да долавя ясно в изражението на лицето му, но скрито някъде под него и подхранвайки го, се намираше онова съчетание между властност, сила и лукавство, което тя много добре познаваше.
— Ти си хубав мъж, Магнус — каза тя.
— Какво? — Той вдигна бързо глава и тя видя налетите му с кръв очи. — За Бога, Лили. Аз съм на петдесет и три години, имам почти двадесет килограма в повече и спя много лошо напоследък. Съсипан съм.
Тя щеше да отговори, но той я прекъсна.
— Съвсем не съм сигурен, че трябва да правим това. Ти винаги много избързваш.
Наслаждавайки се на момента, както при всеки от редките случаи, когато беше по-силна от него, Лили възрази:
— Вчера беше съгласен с мен. Ние и двамата знаем, че трябва да я предадем в компетентни ръце колкото се може по-бързо. Жена ти е в опасност, Магнус. Може да си причини непоправимо зло, без да говорим за злото, което причинява на теб.
— Хм — каза Магнус и поклати глава.
— Мисля, че искаш да я държиш настрани от Марк — подхвърли тя хитро.
— Марк е един беден неудачник. При него никога нищо не е вървяло както трябва. Впрочем, ти добре го знаеш.
— Това, което не върви при него, си ти и аз го знам, разбира се. Но тя едва-едва го познава, Магнус.
— Да, искам да я държа настрани от Марк.
— Говорил ли си някога на Джулия за неговите депресии?
Той поклати глава:
— Това беше отдавна.
— Разбираш какво искам да кажа. Тя познава Марк само повърхностно. От друга, страна знае, че е много привлекателен.
Сега Магнус я слушаше.
— Значи разбираш смисъла на думите ми и е безполезно да отричаш, че това те измъчва, а и мен много ме безпокои. Ако можем да я накараме да влезе в болница, поне този проблем ще бъде уреден. Ето как виждам аз нещата: най-напред трябва да я убедим, независимо по какъв начин, да напусне онази къща и да дойде да се настани в моята стая за гости. Може да… искам да кажа, че вратата се затваря от външната страна.
— Да — каза Магнус. — Но абсолютно ли си сигурна, че няма нещо вярно в историите, които разправя? Един следобед видях Кейт на прозореца на стаята й. Това беше същия ден, в който ударих онзи кретен. Сигурен съм, че беше Кейт. Трудно мога да се излъжа, що се отнася до нея. Дъхът ми спря. И почувствах… някои неща в тази зловеща къща. Не знам как да го опиша. Всичко, което знам, е, че искам тя да си иде оттам. Тази къща ужасно ме ядосва.
— Ти сам се ядосваш — каза Лили спокойно. — Виждаш дъщеря си, която страшно ти липсва; Джулия е обсебена от една стара, отпреди четвърт век история — едно престъпление, в което майка намушква дъщеря си. Спиш и се храниш нередовно, а Джулия буквално се изтощава. Нищо чудно, че имате халюцинации. А да си представя Джулия, свързана със спиритични проявления е просто абсурдно!
— Как можеш да бъдеш толкова сигурна? Аз също мислех така преди да видя Кейт.
— Едно видение — каза Лили с пренебрежение. — По целият свят разни фантоми се появяват на хора, които са разстроени Или са яли и пили много. Магнус, твоята специалност е правото, а тази е моята. Уверявам те, ако някой дух се появи на някого в това семейство, ще бъде на мен. Ако толкова непосветена в това личност като Джулия получи истинско видение, тя изобщо няма да знае как да го изтълкува. С цялото си уважение, което ти дължа, позволи ми да те уверя, че когато някоя личност без опит си внуши, че е в контакт с дух, това създава у нея известен вид хипноза; нейното въображение се развихря, появяват се напълно налудничави мисли и освен това успява да накара и други хора да повярват в тях. Трябва да призная, че и на мен самата ми се е случвало нещо подобно.
— Скоро ли?
— Да.
— Ти също си видяла Кейт! — Кръвта се бе качила на лицето му.
— Не, но ако ви бях слушала достатъчно дълго време, теб и Джулия, това би могло да ми се случи. Видях — или така мисля — нещо много по-обикновено.