Когато излезе от гората, Джулия я видя да се промъква между ниските храсти, право към една метална ограда. Когато стигна дотам, Оливия вече беше далече напред по асфалтираната алея. В тъмнината Джулия видя само бледо, белезникаво потрепване, което сочеше следата й.
Трябваше да премине оградата, която й стигаше до брадата. С усилие, тя се хвана високо за нея и успя да промуши върха на обувката си в мрежата, после се покатери. Прехвърли единия си крак от другата страна, но най-трудното все още предстоеше. Държеше се с всички сили за клатушкащата се телена мрежа, прехвърли и другия си крак и скочи на пътеката. Ръкавът й отново се закачи. Беше ужасно уморена и го откъсна целия. Само увереността, че щеше да намери Оливия в края на пътеката и даде кураж да преодолее препятствието.
До нея достигна шум от тичане. Събра последни сили и си наложи да се затича леко, но наклонът на пътеката скоро я увлече в луд бяг, който не можеше да контролира. Беше както при слизане от планината — трябва да ускориш, за да не паднеш. Гравитацията я привличаше, като търкаляща се по наклона скала, към шума от стъпките на Оливия.
Устремена, тя изскочи на светло, сред шума и изумените лица на минувачите. Все още чуваше тичането на Оливия пред себе си. Пресече тротоара и се втурна в средата на Холанд Парк Авеню, уловена като пеперуда между кръстосаните светлини на фаровете. Горната част на тялото й — главата, ръцете и раменете — вървяха по-напред от краката. Падна сред вой на спирачки и клаксони, една кола спря само на сантиметри от тялото й.
10
Оливия беше убила Джефри Брейдън; тя беше убила Пол Уинтър; тя беше убила и мисис Флъд, а сега се опита да убие и Джулия. Повикана от света на зловонните и злопаметни сенки, който обитаваше, пристигането на Джулия в къщата на Илчестър Плейс й беше дало плът и физическо присъствие. Това поне чувстваше Джулия: не можеше да влезе в някоя стая, без да изпита усещането, че нейният палач току-що бе излязъл оттам. Когато беше сама в стаята си, заключваше вратата, макар да знаеше, че Оливия може да отиде при нея, където и когато си иска. Дългото бягане през парка беше нещо като детска игра. Оливия си играеше с нея, като опитваше да възпроизведе „катастрофата“ на Роза Флъд.
Все пак характера на отношенията им се бе променил. Сега се намираха в ново положение: играта беше загрубяла и Оливия искаше кръвта й. Краката й трепереха и я боляха. Джулия чакаше да се стопли вода за кафето. Правоъгълникът на прозореца беше толкова тъмен, като че ли още беше нощ. Ъгълчето небе, което се виждаше над оградата от почерняло от влага дърво, беше неподвижно и раздърпано, сякаш се беше закачило на върховете на дърветата. Вятърът хвърли няколко капки дъжд върху стъклото.
Пол Уинтър. Някой е отишъл при него и го е заклал. Някой контролиран от Оливия; някой мъж, подтикнат от омраза, която Оливия можеше да насочва; някой мъж, на когото трогателният и абсурден Пол Уинтър имаше доверие. Който и да беше, никога нямаше да научи, че е убил Уинтър, защото той е говорил с една жена на име Джулия Лофтинг. Може би дори нямаше да си спомни, че е извършил това убийство. Може би Оливия беше способна да завладее нечие съзнание, после да го напусне, без да остави спомен за присъствието си. При тази мисъл Джулия усети как краката й се огъват. Челото й се обля в пот и тя трябваше да се подпре на мивката.
Затворничката на Абътсбъри Клоуз щеше да го научи от вестниците или пък от Хъф и щеше да изпита дива радост. Тя също беше жертва на Оливия.
И ако Джулия правилно разбираше действията на Оливия, сега беше ред на Дейвид Суифт. Изправи се веднага и отиде във всекидневната. Трябваше да потърси номера на Суифт в указателя. Щеше ли да успее да го убеди, че е в опасност? Тя бе видяла как действа Оливия, но Суифт беше глупав и арогантен. Набра номера, молейки се някой да отговори, но телефонът звънеше напразно. Дали беше излязъл или пък беше пиян и спеше.
Джулия не искаше да мисли за третата възможност, но не можеше да я изключи. Намери в указателя номера на комисариата в „Айлингтън“ и се обади.
— Един мъж може би е мъртъв — каза тя. — Проверете на Ъпър Стрийт 337, апартамента точно над бирарията „Красавицата и звяра“. Казва се Суифт. Има връзка с убийството на капитан Пол Уинтър. Побързайте.