— Какви са отношенията ви с мистър Суифт, госпожо? — поиска да се осведоми полицаят с провлечен глас.
— Страхувам се за него — каза Джулия, преди да затвори.
Изпита облекчение, че поне се беше опитала да направи нещо, и се върна в кухнята. Чайникът, пълен с минерална вода, свиреше неспирно. Джулия си обеща пак да се обади на Суифт по-късно.
Изпи кафето си права и се опита да реши как да действа, как да се изправи срещу предизвикателствата на Оливия. За втори път тя се бе опитала да я убие. След като шофьорът, който щеше да я прегази, едновременно побеснял и изпълнен със загриженост, й помогна, тя прекара цялата нощ легнала на леглото в свръхзатоплената стая, без да смее да затвори очи. Закле се да напусне Илчестър Плейс — тайната на Оливия беше разкрита, нямаше повече нищо за откриване. Трябваше преди всичко да се защитава. На сутринта обаче, си даде сметка, че Оливия можеше да я стигне където и да е. Никоя къща не беше по-сигурна от тази. Почисти банята и напълни кошчетата с парчетата от стъкло, а мисълта за това се беше закотвила в съзнанието й.
Докато допиваше кафето си, изведнъж и проблесна мисълта, че ако някога успее да се отърве от Оливия, това ще е в Америка. Време беше да се върне там. Бракът й бе приключил. Не искаше повече Магнус и нямаше нужда от него. С изключение на Марк, тя се чувстваше по-близка до Хедър и Оливия Ръдж, отколкото до когото и да е друг в Англия. Но никога не беше разговаряла сериозно с Марк. Щеше ли да му хареса да живее в Ню Хемпшир. С изумление си даде сметка колко малко го познава. Мисълта за Марк и даде смелост да вдигне телефона, който звънеше. После се вцепени при мисълта, че може би за пръв път щеше да чуе гласа на Оливия Ръдж. Но беше Лили.
— Джулия. Надявам се, че не ще ми се разсърдите, ако ви попитам как сте?
Джулия разбра, че можеше да говори с Лили само с най-равнодушен тон. Лили сякаш принадлежеше към друга ера.
— Добър ден, Лили. Как съм ли? Не знам нищо. Чувствам се между два свята. Много странно. Случиха се куп неща. Знам как мисис Флъд е била убита. Оливия щеше да направи същото и с мен. Предполагам, че това за нея е една хубава шега.
— Скъпа, ако искате да кажете…
— Че Оливия се опита да ме убие? Точно така. Следващия път ще бъде по-сериозно. Какво бихте направили, ако животът ви беше в опасност?
— Щях да отида при Магнус — отговори просто Лили.
— Вие сигурно, но аз не мога. Другия път може би Магнус ще бъде този, който ще се опита да ме смачка. Следователно, не бих могла да отида при него, нали?
В последвалата тишина тя усети, че Лили едва се сдържа.
— Зная, че сте съсипана, скъпа — започна Лили. — Но вие трябва да разберете, че ви липсва реализъм до такава степен, че е почти абсурдно. Магнус ви обича, Джулия. Магнус иска да му бъдете жена. Той иска да възстанови вашия брак. Ние — Магнус и аз — вчера идвахме да ви видим, точно след като обядвахме. Съжалявам, че не бяхте там. Щяхте да видите колко трогателно е нещастието му.
— Вкъщи си бях. Спях. Взех две приспивателни. Оливия току-що ми бе оставила съобщение. Ще ми повярвате ли, Лили? И снощи се опита да го приложи на практика — примами ме навън и буквално ме хвърли под една кола. Щяха да ме прегазят. Бях като хипнотизирана. Това е направила и с мисис Флъд. Ще наречете ли това „катастрофа“, Лили?
— Питали ли сте се някога, защо именно на вас се случва всичко това? Защо вие?
— Не сте глупава, Лили. Наистина, само това ми остава да открия.
— Направили сте и сте изтърпели много неща, скъпа. Преди колко време излязохте от болницата?
— Не знам — каза Джулия, като почувства, че леко започва да губи контрол над престореното си безразличие. — Какво значение има това? Един месец може би.
— Мисля, че от по-скоро. Слушайте, скъпа Джулия. Вие наистина преживяхте ужасни дни. Не смятате ли, че заслужавате да си починете известно време? Не казвайте нищо засега, но помислете върху това. Както сте съвсем сама в тази къща, би могло да ви се случи нещо или пък вие да си навредите по един или друг начин, без никой да разбере. За тези неща искахме да ви говорим с Магнус вчера следобед. Искахме да ви помолим да се настаните при мен за известно време.
— Вие и Магнус! Вие и Магнус мислехте, вие и Магнус решихте, вие и Магнус това и онова! Значи, страх ви е да не си навредя. Какво искате да кажете с това, Лили?
— Нищо, скъпа, искахме само…
— Искам да запомните добре едно нещо, Лили. Точно преди да ми се обадите, си помислих, че бих искала да се върна в Съединените щати. Тук повече нищо не ме задържа, освен може би Марк Бъркли. Искам да се разделя с Магнус. Той ми се струва невероятно чужд. Ако преживея тази обсада, ще поискам развод. Това е. Какво ще кажете, Лили?