— Бих казала, че това е катастрофа. Психологическо бедствие. Вие настоявате, че Магнус е отговорен за това, което се е случило, и не трябва да ви се позволява да мислите така.
— Виждам — каза Джулия ледено. — Искате отново да ме видите в болницата.
— Искам само едно нещо, скъпа, и то е да размислите — проплака Лили. — Колко часа на нощ спите? Какво ядете? Способна ли сте да се грижите за себе си? Но защо, защо, защо си представяте, че тази Оливия иска да ви убие? Вас… между всички хора, които би могла да избере?
Джулия слушаше с отворена уста и почти очакваше Лили да й отговори.
— Всичко това не води до никъде — заключи Лили. — Умолявам ви, помислете върху възможността да се настаните в стаята ми за гости. Все пак няма да се върнете толкова объркана в онази страна и да напуснете добрата, стара Англия и Магнус! Вие имате нужда от Магнус. Имате нужда от неговата помощ, Джулия. Слушайте, никой от нас няма да бъде щастлив, никой от нас няма да стане отново този, който беше, ако не признаем някои основни факти. Истината за Кейт…
— Вие не знаете истината за Кейт! Вие не знаете истината за Магнус! — изкрещя Джулия в слушалката и затвори.
Лили се обади пак след няколко секунди.
— Джулия, вие винаги проявявате голям героизъм и аз дълбоко ви уважавам, но все пак сте малко своенравна, скъпа. Вие ли ми затворихте под носа?
— Оставете, Лили — каза Джулия. — Не се притеснявайте за мен. Аз вече не живея във вашия свят. Аз живея в нейния. Попитайте мис Пинър.
— Препоръчвам ти да вземеш мерки, без да губиш нито миг — казваше Лили на Магнус пет минути по-късно. Телефонният звън го бе изтръгнал от съня. — Тя иска да се разведете. И спомена, че има намерение да се върне в Америка.
— Велики Боже — успя да измърмори той. — Тя полудява ли? Тя не може да се разведе!
— Предполагам, скъпи ми братко, че тя има достатъчно причини, за да получи развод петдесет пъти, ако е необходимо. Но… да, мисля, че е луда. Тази афера. Ръдж напълно я побърка. Тя рухна, Магнус. Сигурно можеш да намериш някакъв начин да я върнеш в болницата. Ако е необходимо — окончателно. Или поне докато стане способна да слуша гласа на разума.
— Лили — изръмжа Магнус със заплашителен тон — какво още си казала? Засегна ли пак темата за Кейт?
— Не, поне не директно. Главата й е прекалено заета с Ръдж, за да мисли за Кейт. Ще се решиш ли да се възползваш от образованието си и да потърсиш в старите си книги на кой закон можеш да се позовеш, за да я затворят? Защото, ако не го направиш, ще се окажеш без съпруга за по-малко от година. Тя може да отиде в Рино или в някое от онези места, където ходят американците, когато искат веднага да получат развод.
— Ще видя какво мога да намеря — изръмжа Магнус.
— Можеше да го направиш още в деня, когато тя си замина — каза Лили с най-нежния си глас.
— Имах нужда от теб, за да ми го напомниш.
Въпросът на Лили не излизаше от ума на Джулия. Защо вие? Тя би могла да отговори „защото аз купих тази къща“, но това само щеше да отложи истинския отговор за известно време. Не беше удовлетворена от това, което научи. Струваше й се, че силата която я беше подтикнала да отиде в Бредлендс Клиник и да се поинтересува от групичката на Оливия, още не бе я напуснала.
Най-голямото й желание беше отново да вземе две хапчета и да спи чак до вечерта. Но имаше усещането за нещо недовършено, сякаш не бе стигнала до края на някаква писта. Не можеше да разбере какво. Вестник? Да, това беше: „Тейтлър“. В деня, когато отиде да види картината на Бърн-Джоунс, първоначално имаше намерение да потърси в това списание снимки от приемите на Хедър Ръдж.
Защо не? — каза си тя. Откакто бе открила ролята на Оливия в смъртта на малкия Брейдън, се бе отдала на мързелуване. Като че ли нямаше какво друго да прави, освен да чака: да чака Оливия да реши какво иска да прави. Идеята да прелиства стари вестници в Колиндейл и изглеждаше по-привлекателна. И ако това й харесва, нека Оливия се появи в читалнята и да размаха нож над купчините „Джон О’Линдън’с“ и „Пънч“. Това беше толкова смешна картина, че за втори път Джулия се усъмни в умственото си състояние. Възможно ли беше самата тя да бе изтърбушила куклите и да бе писала върху огледалата? А също и включвала отоплението? Може би си бе въобразила, че вижда Оливия. Дълбоко в съзнанието си започна да се съмнява.