Выбрать главу

Трябва да беше вече близо до блатата. Сигурно много са се променили, както всичко останало, от години не бе ходила в Смит. Духът й се вълнуваше. Без да намалява, пое по друг път. Пред очите й застана картината на един мъж, от чиито гърди бликаше гъста течност… Не, това не означаваше нищо, въпреки че краката й се бяха подхлъзнали в кръвта. Нищо. Направи усилие да се усмихне на един младеж, който пресичаше улицата с широки крачки по маркираната с широки бели райета част от шосето, и той отвърна на усмивката й. Имаше типично американски вид — кръгло лице и коса, която падаше меко. Лице, което се изплъзваше, лице, което не оставяше следи.

Роувърът ускори. Скоро щеше да открие пътя и да излезе лесно на платената магистрала, като остави града зад себе си, щеше да стигне до завоя на изхода на магистралата и до другите завои между хълмовете, щеше да мине покрай малките призрачни светлини в долината, където извивките на шосето лъщяха между дърветата.

Въпреки че мисълта й от време на време се изплъзваше и продължаваше да плува из Бостън, тя знаеше къде отива. На Мерилбоун Роуд забеляза друго петно кръв на лявата си китка и го изтри с отвращение в седалката на колата.

Отърси се от усещането, че беше в Масачузетс, чак когато паркира пред една къща на Нотинг Хил, мина по тротоара под дъжда и слезе по шестте стъпала. Съзнанието й бе раздробено, като знаме от вятъра, като прозрачен парцал, разкъсан от птици. Натисна с всички сили звънеца. Едно подземие: една долина. Гърлото й беше толкова свито, че дишането й причиняваше болка. Устата й лепнеше. Накрая вратата се отвори и тя се хвърли в прегръдките на мъжа, който се показа, и докосна с ръце влажното му лица. Той я притискаше много силно и междувременно се опитваше да свали връхната си дреха. Капки дъжд се стичаха по лицето му, а тя, притиснала чело към гърдите му, бе разтърсена от нещо и беше нужно доста време, за да разбере от какво — ридания.

Прав на вратата, Марк я остави да плаче. Мократа връхна дреха му пречеше и, както държеше Джулия, успя първо да измъкне единия ръкав, после другия. Остави го да падне в краката му и притисна Джулия по-силно. Тя трепереше като птичка, хваната в клетка, удряше гърдите му с ръце.

— Слава Богу, ти си тук — каза тя най-накрая. — Толкова се страхувах, че няма да те намеря и тогава трябваше да… — Гласът й пресекна и тя не можа да продължи.

— Току-що се връщам — каза той, опрял брадичката си върху косата й; от двете страни на косата на Джулия сребрееше една самообразувала се ивица. — Господи, като си помисля само, че дори не ти благодарих за онези пари. Наистина, не трябваше да ги приемам, но те дойдоха точно в момента, когато имах нужда и…

Джулия вдигна напрегнатото си лице към него и го погледна, без да разбира. Очевидно бе забравила за чека.

— Всъщност, няма значение — каза той и я притисна отново в ръцете си. — Какво ти се е случило?

Тя постави едната си буза върху рамото му и изчака дъхът й да се успокои.

— Всичко се случи — каза. — Тя ще ме убие. Видях… видях… — Джулия го гледаше втренчено право в очите, но мозъкът й не възприемаше това, което виждаше.

— Ти си видяла… — окуражи я Марк и погали бузата й, но тя не реагира.

— Докато идвах насам, ми се струваше, че съм в Америка. Имах чувството, че минавам през Бостън. Търсех входа на магистралата, за да отида в Ню Хемпшир. Отивах при дядо ми, в долината. Смешно, нали?

— Прекалено си напрегната — каза Марк.

— Тя ще ме убие — повтори Джулия. — Никой не може да й попречи. Не искам да умра. Може ли да остана с теб тази нощ? Целият си мокър. — Тя докосна лицето му. — Защо си мокър?

— Излизах. Прекарах малко време с Лили. Говорихме. Говорихме за теб. — Той се усмихна на Джулия. — Прибрах се точно преди ти да дойдеш. Ела, влез.

Заведе я в стаята, помогна й да седне на една възглавница и свали обувките й. После избърса краката й с кърпа, изсуши ръцете й. Накрая попи леко лицето й.

— Имаш нова синина.

— Паднах на улицата. Тя си играеше с мен.

— Какво ти е на китката? — Погледна изумен дебелата, мръсна превръзка, която се показваше от блузата.

— Порязах се. Не го направих нарочно. Точно я бях видяла. Опитах се да ти се обадя. — Гледаше втренчено стената, като че ли сега, след като Марк я беше приел, не можеше да направи нищо повече за нея. — Искаше да направи така, че да ме прегази една кола. Като мисис Флъд. Да убие някого не означава нищо за нея. Тя обича това. И кара други хора също да го обичат.