Лили бързо препрочете краткия абзац, после стана и остави вестника да падне на земята. Значи беше вярно: видели са Джулия да се измъква от апартамента на този човек. Магнус беше бащата на Оливия. Схемата, която си беше изградила наполовина, докато Джулия й говореше, ставаше все по-ясна. Джулия не можеше да види тази схема, тя си беше направила друга, съответстваща на фактите, които разбираше. Още от началото Лили се бе отказала да вярва на историите на Джулия, защото не съществуваше никаква убедителна причина тя да бъде обект на едно автентично проявление. Сега тази причина се появяваше с такава ослепителна яснота, че тя се питаше как не бе успяла да се досети по-рано. (Със срам трябваше да си признае, че гордостта беше основният мотив за това, че не повярва на Джулия.) Кръвта нахлу в лицето й. Лили отиде до прозореца и погледна празния парк. Мръсен дъжд валеше безспир.
Повече отвсякога беше важно Джулия да напусне тази къща. Ако Оливия Ръдж се върнеше сега… Лили настръхна и пак се отправи към телефона. Разбра, че я беше страх, страх за всички тях. Ако Джулия беше права, те всички бяха в опасност. А ако Роза наистина бе видяла нещо и бе умряла заради това?
Лили простена негласно и вдигна слушалката, за да се обади на Марк.
Джулия знаеше, че Лили щеше да я потърси у тях и да не я намери. Какво щеше да направи след това? Джулия се надяваше, че ще погледне вестниците. Все пак в Лондон човек не можеше да умре от насилствена смърт, без вестниците да му посветят няколко реда. Някой трябваше да й повярва, а сега оставаше само Лили. Освен когато беше с нея в леглото, държанието на Марк беше дистанцирано, бащинско, успокояващо: тя беше почувствала, че той не й вярва и дори се изненада, че това не я нарани, особено в състоянието на шок, в което се намираше. Това само потвърждаваше нейната изолация, а какво друго представляваше атмосферата на Оливия, ако не това? Атмосферата от съня на покрива.
Седна накрая на дюшека със замъглено съзнание. Не знаеше какво да прави. Идеята за бекон с яйца беше на Марк. На Джулия мисълта за храна й беше до такава степен чужда, че я възприемаше като нещо абстрактно. Това, което желаеше, въпреки че вагината я болеше, беше отново да се озове в прегръдките на Марк, да се притисне към него, да зарови глава в рамото му и да потъне безпаметно в дълбините му от черно кадифе.
Огледа отпуснато невероятното жилище на Марк. На пода бяха натрупани в безпорядък различни дрехи, чинии, чаши, книги… Под миризмата на цигари „Голоаз“ се усещаше някакъв странен дъх, малко сладникав, като в непочистена клетка с птици.
Стана трудно с намерението да сложи малко ред. Наведе се да събере наслаганите една върху друга чинии, кръвта нахлу в главата й и черни и червени звездички заиграха пред очите й. Седна тежко на дюшека. Стаята сякаш се завъртя около нея. Държеше несъзнателно чиниите, залепнали от наслоилата се кафеникава нечистотия, постави ги на коленете си, докато стаята спря да се върти. После ги занесе в кухнята. Мивката вече беше пълна с накиснати в студена, мазна вода съдове. Джулия постави чиниите върху малкия хладилник и пак се върна в стаята. Когато отново се озова в кухнята с две чаши и две бутилки от мляко, откри двадесетина подобни бутилки, наредени на една етажерка над мивката. Между тях имаше гъста мрежа от тънки паяжини. Джулия ги бутна настрана и успя да вмъкне двете бутилки, които носеше.
Телефонът започна да звъни и тя се поколеба дали да вдигне, като постоя за момент наведена над него. Може би Лили се беше досетила къде се намира. Трябваше ли да го крие от нея по-дълго време? Вдигна с безразличие. В ухото й прозвуча някакъв опияняващ глас:
— Марк? Какво става с теб напоследък? Анис ми каза, че си бил страхотно неучтив с нея и че си й разказал не знам каква история за медитация. Но това, което мислим ние, е, че някоя Голяма Любов ти отнема цялото време, нещо, което наистина не ти подхожда, кажи, искаш ли да се видим всички в „Райзинг Сън“, за да…
— Няма го — каза Джулия и преди да затвори чу смях, подобен на изхълцване, който я накара да изпусне телефона. Той падна и пластмасовата поставка се разцепи на две като раковина.
Джулия отиде до бюрото на Марк, седна на стола и дръпна пердетата. Дъждът падаше в сивата локва под прозореца и огъваше редките тревички, успели да пробият бетона. В горната част на прозореца се показваше късче сиво небе, съвсем схлупено, сякаш перспективата беше сгрешена. Джулия пипна пишещата машина на Марк, после избърса почернелите си от прах пръсти. Не разбираше нищо от това обаждане по телефона. Зад нея счупеният апарат бръмчеше периодично, като разярена пчела. Голяма Любов. Анис? Име на момиче ли беше? Въпреки всичките й усилия, умът на Джулия оставаше непроницаем за смисъла на казаното от момичето по телефона. Чувстваше се почти обидена от изблика на смях накрая. Дори в смеха се долавяше снобския акцент на Найтсбридж. Опря челото си върху студените клавиши на пишещата машина.