Джулия отвори вратата и вдигна боязливо глава, очаквайки да види усмивката на Марк Бъркли. Фин неуловим дъжд намокри лицето й. Изкачи шестте стъпала, които извеждаха на улицата. За няколко минути тънкият плат на блузата залепна за кожата й. Изтича до ъгъла, преследвана от усмивката на Оливия и от мисълта за Марк. Съществуваше един единствен изход, една единствена сигурност. Кейт я бе достигнала преди нея. В бързината и страха си забрави за Роувъра и се сети за него чак когато стигна до пресечката.
Къщата й се стори топла като оранжерия. Джулия хлопна външната врата и заключи, като знаеше, че Хейзел Мюлино я беше видяла да се прибира накуцвайки, с разчорлени коси и мокри дрехи. Съседката й стоеше пред страничната врата на къщата си, с бяло и лъскаво лице под черния си чадър, подобно на реклама за козметични продукти. Задъхана, Джулия чакаше зад вратата да се случи неизбежното. И действително, не бяха изминали и тридесет секунди преди звънецът да иззвъни. „Вървете си“ — прошепна Джулия.
Хейзел Мюлино почука на вратата, после пак позвъни.
— Всичко е наред — каза Джулия по-силно.
След като почука втори път, Хейзел Мюлино вдигна капака на пощенската кутия и започна да говори през процепа:
— Мисис Лофтинг? Имате ли нужда от помощ?
О! Джулия беше сигурна, че Хейзел бе коленичила пред вратата, за да бъде на височината на кутията. Сигурно изглеждаше чудесно така.
— Видът ви ми се стори… разстроен — продължи мисис Мюлино през процепа.
— Оставете ме на спокойствие. Вървете си от къщата ми.
— Не искам да ви безпокоя.
— Радвам се да го чуя. Моля ви, вървете си.
Джулия остана облегната на вратата, докато не чу стъпките на съседката й да отекват чак на тротоара. После отиде във всекидневната със спуснати пердета и изтръгна кабела на телефона. Като държеше апарата в ръка, забеляза, че през последните седмици горещината в къщата бе засегнала някои материали, защото тапетите се бяха отлепили на места. Близо до тавана една лента от тапет висеше като изплезен кучешки език. Всъщност цялата стая изглеждаше остаряла през тези горещи седмици: всичко бе мрачно и сбръчкано. Мебелировката на МакКлинтъкови бе загубила пищния си викториански стил и се белеше като изгоряла от слънцето кожа. Виждаше се, че един от столовете в трапезарията се бе отлепил. В края на стаята килимът се надигаше към стената.
Джулия пусна ненужния телефон. Наранената й китка, мускулите на бедрата и влагалището — всичко я болеше. Имаше усещането, че плътта на лицето й беше подута и отлепена от костите. Не можеше да има доверие на никого.
Качи се на етажа, седна на края на леглото си и зачака. Къщата около нея образуваше празно пространство. Не можеха вече да й се обадят по телефона; ако някой позвънеше, тя нямаше да отвори. Другите знаеха всичко, което имаха нужда да знаят. Беше Марк или Магнус — единият или другият. Оливия Ръдж си бе послужила с един от двамата и мисис Флъд беше разбрала, имаше вече седмици оттогава. Марк я беше измамил. Марк беше. Можеше да бъде Марк.
Джулия стана, отиде до бюрото и извади от чекмеджето молив и лист хартия. Някой трябваше да узнае иначе никога нищо нямаше да спре Оливия и тя щеше да продължава да нахлува в съзнанието на хората, да си служи с тях, преминавайки от един на друг като болест.
Ако ме намерят мъртва — написа бързо, — това няма да бъде инцидент. Ако ме намерят мъртва в тази стая или на друго място, и каквато и да бъде видимата причина за моята смърт, мен ще са ме убили. Убиецът ще бъде или мъжът ми, или неговият брат — Марк Бъркли. Един от тези двама мъже има намерение да ме убие. Същата личност е била в основата на смъртта на Роза Флъд и вероятно е убила капитан Пол Уинтър и Дейвид Суифт. (Но това не е сигурно.) Защото… има връзка с едно дете на име Оливия Ръдж, което е починало по същия начин, както моята собствена дъщеря. Мъжът ми Магнус е баща и на Оливия Ръдж. За нея можете да прочетете във вестниците от 1950 година. Като слагам настрана всякакъв свръхестествен елемент, защото би могло да повлияе на този, който прочете това, ви умолявам да повярвате, че нямам никаква склонност към самоубийство, и че смъртта ми няма да бъде произшествие, в никакъв случай. РАЗБЕРЕТЕ ГО ДОБРЕ.
Без да препрочете какво беше написала, Джулия сгъна листа и го плъзна между страниците на тефтера си с адреси, който скри между два сгънати пуловера в едно чекмедже. След това легна на леглото и се загледа в нагретия таван, където се образуваха и преливаха една в друга различни форми. Чакаше. От другите части на къщата като че ли се надигаха радостни шумове. Вълни от топъл въздух минаваха по нея, натежали от мириса на хищни животни. Накрая глътна три приспивателни.