— Ако искаш моето мнение, прилича на керемиден покрив. Но с мен не е нужно да измисляш толкова истории, знаеш ли. Аз съм абсолютно съгласна да започна да се виждам с теб отново. Просто мислех, че си намерил друг обект на интерес.
— Напротив, скъпа Анис, отдръпвам се от някои стари интереси. Реших да оставя преподаването. Смятам да пътувам известно време. Ела с мен, Анис? Сигурен съм, че ще бъдеш очарователна на някой параход.
Обзет отново от неконтролируем смях, той се хвърли на една пейка. Анис и Джулия бяха от едно и също вещество. След главозамайването си, той видя чертите на Джулия да се проявяват под тези на Анис. Щом тя се обърна с раздразнение, той я хвана за китката и я привлече към себе си.
— Говоря сериозно. Да отидем да пийнем по една чаша и да го обсъдим.
Гледаше нейното хубаво, жадно и открито лице и почувства как се възбуждат всичките му енергии. Лицето на Анис се разбиваше в него като вълна.
— Да видим… — каза тя. — Сега имам да свърша нещо. Можем ли да се срещнем в един часа, за да обядваме?
— В един часа за обяд — повтори той, смеейки се. — Каква радост. Остава ми да чакам само един час! — Смехът сви отново ребрата му и той сграбчи ръката на Анис. — Кажи ми две места, където би искала да отидеш.
— Е добре… никога не съм ходила в Калифорния. За момента наистина нищо друго не ми идва наум.
— Европа?
— Толкова е отегчителна Европа. Не, избирам Калифорния.
— Тя е твоя.
— Но да се иде дотам струва скъпо, все пак?
— Не всичко идва чрез медитацията. Господ Буда ще дойде на помощ, Анис, господ Буда ще дойде на помощ.
— Ще имаме всичко — каза Магнус, който накрая се бе ядосал, и то за добро. — Всичко! И ти избираш точно този момент, за да станеш загадъчна и прорицателно настроена. Нима няма да постигнем всичко, което желаеш? Имам жена, която е луда и трябва да бъде затворена за добро и Бог знае за колко време, докато ти, Лили, ще можеш да разполагаш с всичко? Мога ли да знам какво се опитваш да ми направиш?
— Не ти отива да се самосъжаляваш. Това, което се опитвам да ти направя, както се изразяваш, е да ти кажа най-сетне истината. Представи си, например, че Джулия дойде при теб със своя идея върху някакъв казус от правото и ти създава трудности в продължение на месеци. Ако ти говореше за това и на закуска, например, какво щеше да направиш?
— Върви по дяволите с твоите аналогии — каза той по-разгневен от всякога и така я уплаши, че тя не посмя да го покаже.
— Ще ти кажа какво щеше да направиш. Дори нямаше да я изслушаш и щеше да и се разсърдиш, че се намесва в твоята област. Точно така постъпих и аз пред това, което тя се опитваше да ми каже.
— Правото не е сборище от лъжи и безсмислици! — изкрещя той и удари с юмрук по масата.
Тя го погледна със зяпнала уста. Не смееше да каже нищо повече и търпеливо го изчака да се успокои. Когато видя, че раменете му се отпуснаха и вратът му спадна, се осмели да говори.
— Опитай се пак да й се обадиш, Магнус. Страхувам се за нея.
— Върви по дяволите — каза той, но с нисък глас и без да се обърне.
— Някой е убил двамата мъже — настоя Лили. — И Джулия го знаеше, преди вестниците да пишат за тях.
— Сигурна ли си? Джулия не е ясновидка.
Лили премисли последния си разговор с Джулия.
— Така мисля. Със сигурност ми каза за втория. Този Дейвид Суифт. Тя е ходила при него.
— В такъв случай съм очарован, че е мъртъв.
— Искала да го предпази от Оливия Ръдж… Мисля, че така ми каза. Освен, ако не съм разбрала добре.
— Втори път вече не се изясняваш. Не си страшно убедителна, да знаеш.
— И мисис Флъд беше убита, защото е видяла Оливия.
— Каква нелепост! Чакай малко… Трябва ли да си направя заключението, че Джулия е била в апартамента на този Суифт в момента, когато е бил убит?
— Така ми каза.
— Каза ти, че е видяла… какво е видяла? Да умира? Да го убиват? Какво точно ти каза?
— Не си спомням. Каза ми, че е била там.
— По дяволите! — възкликна Магнус. — И не е предупредила полицията?
— Предполагам, че не е мислила, че полицията ще бъде особено ефикасно средство срещу един дух.
— Духовете не убиват никого — каза Магнус, докато се обръщаше към телефона. Бързо набра номера и напрегнато се заслуша, със залепена на ухото слушалка и мърдаща от несъзнателни движения уста. После обяви:
— Пак никакъв отговор.
— Сигурно е взела приспивателни или пък е излязла — каза Лили. — Трябва да направим нещо, Магнус, и то бързо. Оливия я преследва. Знам го. Тя се е опитала вече да я убие веднъж.