Линда продължаваше да разказва:
— Щом кацнахме, аз продължих да се правя на парцал. Отведоха ме право в килията при Солей, така че не зная дали Смит е останал до последното действие или не.
— Предполагам, че не. Бахар е положил големи усилия, за да вземе тази чанта. Сигурно е искал да получи колкото може по-бързо камъните. Нека те попитам нещо. Попаднах на два цели етажа, претъпкани с компютри. Говоря за хиляди паралелно свързани машини. Някакви идеи?
— Питай мозъчния тръст. Марк и Ерик са компютърните спецове.
— Не трябва ли да ги наричаме айтита?
— Значи не съм политически коректна? Ако искаш, дай ме под съд. А сега сериозно. Трябва тях да питаш. След качването на борда веднага ме пъхнаха в Тъмната Индия.
Кабрило откри Марк и Ерик в кабината на Стоуни. Играеха някаква видеоигра на огромен плосък екран, който всъщност представляваше четири дисплея без рамки, монтирани в голям квадрат. Хуан разбираше, че някои игри развиват определени умения, но не видя никакво оправдание в това двамата да се състезават с автомобилчета от рисувани филми, карани от мравояди, и то из някакъв мол.
— Момчета, предполагам, не сте чули.
— Чули какво?
— Дъщерята на Кроасар също беше на платформата. Използвали са я, за да стигнат до нас чрез нея. А Мак Ди е бил шпионин.
— Какво? — гракнаха двамата едновременно.
— Лошият се оказа Гунаван Бахар. Той е мозъкът на цялата операция. Затова първата ви работа трябва да бъде да проникнете във всички сфери на живота му. Искам да науча кой е той в действителност и какво цели. Когато за пръв път се свързах с Овърхолт, той каза, че Бахар не е в полезрението на ЦРУ. Затова ще се наложи доста да поровите, и то издълбоко.
— Задръж — прекъсна го Марк. — Мак Ди шпионин? Че за кого?
Кабрило им разказа цялата заплетена история, като завърши със заключението, до което бяха стигнали с Макс, че според Бахар Корпорацията представлява действителна заплаха за онова, което е замислил.
— Още две неща — направи той едно отклонение. — Линда е видяла в чантата, която намерихме в Бирма, два трийсетсантиметрови рубина, а аз открих, че две палуби на нефтената платформа бяха превърнати в голям компютърен парк. Някакви идеи с каква цел?
Двамата млади гении се вторачиха един в друг, сякаш искаха взаимно да стимулират мозъчната си дейност. Най-сетне Марк заговори:
— Каквото и да представляват тези камъни, не са рубини. Основната съставка на рубините и сапфирите е корунд — разликата е в незначителните количества други минерали, които ги оцветяват различно. При рубините това е хром, а при сапфирите — желязо или титан. Корундът има шестоъгълна кристална решетка, но е по-скоро с линейна, отколкото с цилиндрична структура.
Лицето на Кабрило остана безизразно, но в себе си вече крещеше: „Говори разбираемо!“.
— Иска да каже — започна Стоун да превежда, — че рубините не растат на дължина като смарагдите и кварца, така че не е възможно Линда да е видяла трийсетсантиметрови рубини. Трябва да става дума за някакви други кристали.
Това беше потвърждение на Хуановата теория, че тук не ставаше дума за контрабанда. Обаче чутото не го доближаваше до истината.
— А всички тези компютри?
Марк пак се обади пръв:
— Очевидно Бахар е трябвало да се справи с големи числа, но без да знаем повече за него и целите му, е невъзможно да кажем какво или защо.
— Тогава се залавяйте с работа. Искам отговори.
— Дадено, шефе — кимна Стоуни.
17.
Джон Смит слезе по стълбичката на частния самолет и попадна в прегръдката на Гунаван Бахар. Двамата се разцелуваха като братя.
— Добре се справи — каза Бахар и отдалечи Смит на ръка разстояние, за да може да го погледне в очите.
— Беше по-лесно, отколкото предполагахме, особено след като успя да сключиш сделката с армията.
Говореха на английски — единствения език, на който можеха да се разберат.
Смит наистина беше приел този анонимен псевдоним, когато влезе във Френския легион. Беше се родил като Абдул Мохамед в Алжир и като мнозина в неговата родина имаше голяма част френска кръв във вените си след сто и трийсет годишното колониално владичество. Също така, подобно на мнозина в Алжир, дори след четирийсет години независимост продължаваше да ненавижда бившите господари. Но вместо да се бие като въстаник срещу собственото си правителство, което смяташе за корумпирано от западните влияния, реши да се бори със звяра отвътре. Затова влезе във Френския легион като начин да добие военна подготовка и да се научи да печели доверието на европейците, за да минава лесно и той за такъв.