— Добре ли си? — попита Джексън. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.
Без да каже нещо или да помръдне, Юнис вдигна факса, което принуди Джексън да се протегне, за да го вземе. Началникът на кабинета беше известен с бързото си четене и само за няколко секунди плъзна поглед по страницата.
— Това е фалшификат — изказа той мнението си. — Никой не може да се сдобие с тази информация. А останалото са просто джихадистки дрънканици. Откъде се взе?
И пусна листа от високо на бюрото.
— Току-що дойде по моя факс, господин Джексън.
Макар и да го познаваше от години, тя държеше на етикета в отношенията със своите началници. Джексън не правеше нищо да я откаже от този навик.
Той обмисли новата информация в продължение на секунди, после махна с ръка.
— Някаква грешка с номера на факса. Случва се.
— Юнис, да не би някой да ти е изпратил мръснишки факс, а? — изкиска се многозначително президентът.
Двете години от първия мандат не му се бяха отразили много. Висок, с широки рамене и с толкова увличащ глас, че слушателите му оставаха очаровани, дори и да не бяха съгласни с неговата политика.
Юнис Возняк скочи на крака.
— Не, господин президент. Не такъв… Аз, ъъъ… — гласът й просто се прекърши.
Президентът взе факса, извади чифт половинки очила за четене от малкото джобче на костюма от „Брукс Брадърс“ и ги сложи на върха на орловия си нос. Прочете го почти толкова бързо, колкото началника на кабинета. За разлика от Джексън президентът пребледня, а очите му се ококориха. Той бръкна в задния джоб на панталона си и извади плик с размерите на кредитна карта. Щом напускаше президентския апартамент, пликът се подменяше с подобен, донесен от куриер на Агенцията за национална сигурност. Това беше утринната рутина, която никога не се променяше.
Президентът счупи печата и сравни числата, отпечатани релефно върху пластмасовата карта вътре, с онези, които бяха във факса. Ръцете му започнаха да треперят.
— Господин президент? — попита Джексън с голяма загриженост в гласа.
Малката пластмасова карта, подобна на кредитна, носеше прякора „бисквитката“. Президентите започнаха да я получават малко след Кубинската криза. Тя съдържаше поредица числа, генерирани случайно в Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, от компютърно базирана система. Това беше президентският код, удостоверяващ правото му да нареди изстрелването на ядрени оръжия. Без съмнение тези числа бяха най-строго охраняваната тайна на Съединените щати.
А някой току-що беше изпратил по факса в Овалния кабинет днешния код.
— Лес, свикай Съвета за национална сигурност. Искам ги тук толкова бързо, колкото позволяват човешките възможности.
Въпреки че някой притежаваше числата, това не означаваше, че може да изстреля ядрени оръжия, но това, че кодът върху „бисквитката“ вече не е тайна, беше най-големият пробив в сигурността на Съединените щати от създаването на федерацията. Случилото се поставяше под въпрос сигурността и във всички останали области на отбраната.
Минаха няколко часа, докато успеят да съберат членовете на Националния съвет за сигурност в Ситуационното помещение — бункер без прозорци дълбоко под Белия дом. Заради организирани вече пътувания единствените хора в съвещателната зала бяха вицепрезидентът, секретарят по отбраната, началникът на Обединението на началник-щабовете, държавният секретар и по специална покана — директорите на АНС и на ЦРУ.
— Дами и господа — започна президентът, — изправени сме пред криза, в каквато нашият народ никога не е изпадал.
Той се зае да раздава копия от факса, но не прекъсна изказването си.
— Преди малко повече от два часа този факс беше изпратен на Юнис Возняк — моята лична секретарка. Кодът, удостоверяващ правото ми да изстрелям ядрени оръжия, написан на листа, е истински. Ще трябва да изчакаме, за да видим дали заплахата също е действителна. Що се отнася до исканията, може да се окажем принудени да ги обсъдим.
— Чакайте малко — намеси се директорът на АНС. — Това е невъзможно.
— Знам — отговори президентът, — но въпреки това са във факса. Кодът се генерира от генератор на случайни числа и всички хора, които работят в този отдел, са издържали проверка на миналото Янки Уайт30. Нали така?
30
Прякор на административна проверка на миналото, която трябва да преминат заемащите висши административни постове, от началник на кабинета на президента до служителите в различните служби към Белия дом. — Б.пр.