— Да намерим човека, който го е направил, и да го разпънем на кръст — избоботи вицето.
— Откъде е изпратен факсът? — попита директорът на АНС.
— Господа — рязко каза Фиона, — наистина ли смятате, че хората, задигнали президентския ядрен код, могат да бъдат заловени с традиционни полицейски техники? Този тип не е влязъл в представителството на „Федекс“ на Масачузетс Авеню, за да изпрати факса си от там! Сигурна съм, че сигналът е обикалял планетата няколко часа, преди да стигне до факса в кабинета на Юнис. Няма да можем да го проследим. Трябва да погледнем на въпроса от друга страна. Кой ще има полза?
— „Ал Кайда“ е на върха на списъка — отговори адмиралът с многото ширити по пагоните, член на Обединението на началник-щабовете.
— Струва ли ви се като нещо, което те биха направили? — попита язвително Фиона. — Ако разполагаха с такава сила, щяха да проведат такава кибератака, която да ни върне обратно в каменната епоха. Нямаше да има искания и предупреждения. Не, това е някой друг. Някой нов в играта.
— Някакви идеи? — попита директорът на ЦРУ.
— Съжалявам, но май това е ваша работа.
— И аз първо си помислих за „Ал Кайда“, но ти изложи убедителни доводи срещу тяхното участие. Ще говоря с хората си дали има някой друг с нужните средства, който да организира подобна операция.
— Да речем, че спрат тока в Трой, Ню Йорк — обади се Лес Джексън. — Какъв ще бъде нашият отговор? Какво ще правим? Ако спрем помощта за Израел, това ще е политическо самоубийство. Политическо самоубийство ще е дори само обявяването на подобно намерение. Същото важи за освобождаването на затворниците от Гуантанамо просто така.
От чувство на безсилие Фиона Катамора прокара пръсти през гарвановочерната си коса.
— Лес, тук не става дума за политика. Този тип ни даде доказателство, с което иска да ни каже, че сме в ръцете му. Той е разбил най-сигурния код в света и ни го размаха под носа. Ние или ще отстъпим и ще изпълним исканията, или ще понесем последствията като нация, а не като политическа партия или като президентска администрация. Ще отстъпим ли, или ще загинем всички заедно? — обърна се тя към върховния главнокомандващ. — Господин президент, това е въпросът.
Някой почука на вратата и я отвори, когато президентът извика:
— Влез.
— Сър, само да ви осведомя за последните развития — каза Юнис. — Номерът за отговор на факса е фалшив. Такъв номер никъде не съществува. А телефонната централа на Белия дом няма отметка в архива си за идването на този факс.
— Обаждането не е било прието? — възкликна директорът на АНС. — Вашата секретарка да не е мръднала? Да не би това да е нейната представа за хумор?
Президентът не знаеше какво да каже, но тайничко се надяваше дългогодишната му и най-доверена секретарка да се е побъркала и да е забъркала тази каша.
— И още нещо — продължи помощничката му. — В Трой, Ню Йорк, токът е спрял за точно шейсет секунди. Няма засегнати други райони, макар местните производители на електричество да доставят и в други населени места. Засега не знаят защо е спрял токът и как се е възстановило подаването.
— Мили боже — възкликна някой, — значи е истина!
Фиона продължи да чете последните редове на факса.
„Това са малки демонстрации на нашите възможности. Ние не сме варвари и ценим живота. Но ако едно от нашите искания не бъде изпълнено, ще парализираме вашата страна. Самолетите ща падат като круши от небето, рафинериите ще избухват, заводите ще спрат да работят, а електричеството ще се превърне в част от вашето минало.
С времето всички хора на земята ще преминат в нашата истинска вяра, но засега сме склонни да ви оставим да съществуваме съвместно“.
Тя вдигна очи:
— Факсът е истински.
19.
Смит беше допуснал грешката преди една седмица. Най-сетне беше отстъпил на непрестанните молби на Мак Ди за видеовръзка с дъщеря му, като доказателство, че е жива. Тъй като вярваше, че Лоулес все още е в негова власт, стана небрежен по отношение на компютърната безопасност. Видеовръзката продължи само няколко секунди, но Марк и Ерик с лекота проследиха първоизточника.
Преди тази случка Корпорацията не беше постигнала напредък в проучването на Гунаван Бахар.
Както Кабрило подозираше, похитителите не бяха отвели Полийн Лоулес твърде далеч от мястото на отвличането й в Ню Орлиънс. Всъщност я държаха в прословутия квартал Лоуър Найт Уард — най-силно разрушен от урагана Катрина. Голяма част от него и досега беше в развалини. Решението беше умно, защото след разпръскването на хората, живели някога на това място, чужденците по-лесно можеха да се смесят с останалите в квартала, без да събудят подозрение.