Американските бегълци ставаха момчета за всичко, а съдбата на Сети щеше да бъда тази на атентатор самоубиец.
Хали продължи:
— Откакто заминахте, Стоуни и Мърф преравят всяка база данни, на която могат да сложат ръка.
Ерик Стоун и Марк Мърфи бяха специалистите по информационни технологии на Корпорацията, освен другите си задължения.
— Няма много новини от станите в Южна и Централна Азия.
Наричаха „стани“ онези страни, чиито имена завършваха на „-стан“.
— Кажи им да си държат очите отворени. Виждам русо момче в натовска униформа, което изглежда така, сякаш е раздирано от болка.
— Ще предам — каза Хали Касим, старшият свързочен офицер.
Кабрило превключи отново към груповата връзка.
— Препоръки?
Линда Рос изстреля на мига:
— Не можем да го оставим тук. Всички знаем, че след ден или два ще се окаже главен герой във видео с джихадистко обезглавяване.
— Еди? — попита Хуан, макар да знаеше отговора.
— Спаси го.
— Дори не питай — избоботи Линк.
— Няма нужда да го правя.
Хуан продължаваше да държи под наблюдение къщата и не искаше да отклонява вниманието си.
— Какво правят сега?
— Изправиха го на крака — отговори Линда. — Ръцете му са вързани на гърба. Няколко от селските деца са излезли, за да го видят. Едно от тях току-що го наплю, а друго го ритна в глезена. Похитителите му разгонват децата. А сега го водят през площада в същата посока, в която се намира нашата цел. Вървят… продължават… още… Ето. Три къщи вляво от тази, в която е Сети.
— Линк, поеми целта.
Хуан направи кратка пауза, за да даде възможност на едрия бивш „тюлен“ да насочи бинокъла си, след това се обърна натам, където четиримата терористи блъскаха своя рус пленник в къща от кал и камъни, която не се различаваше по нищо от всички останали.
Двама от афганистанците застанаха на стража пред простата дървена врата. Хуан се опита да види нещо през отворения прозорец, но вътрешността на къщата беше прекалено тъмна, за да различи нещо повече от почти невидими движения.
Корпорацията беше наета да измъкне сина на Гунаван Бахар от „Ал Кайда“, а не да спасява чуждестранни войници, но както по време на операцията в Антарктика, моралният компас на Кабрило беше основната движеща сила на техните действия. Спасяването на непознатия, докато получават милиона в зелено, който бащата вече беше превел с обещание за още четири, когато синът му се озове в самолета, също беше императив.
Хуан си спомни сълзите в очите на Бахар при единствената им среща, когато обясняваше как синът му боготвори един по-възрастен братовчед и как това момче тайно е бил радикализирано в джакартска джамия. Поради умствените предизвикателства, пред които Сети е изправен, му каза Гунаван, момчето не би могло действително да се присъедини към терористична организация, така че всъщност е било отвлечено и доведено в това планинско убежище на „Ал Кайда“.
Кабрило видя безграничната любов на този човек в измъченото му изражение и я чу в гласа му. Сам той нямаше деца, но беше президент на Корпорацията и капитан на нейния кораб „Орегон“. Обичаше бащински членовете на екипажа, така че добре можеше да си представи мъката, която Бахар изпитваше. Ако някой от неговите хора беше отвлечен, той щеше да обърне не само земята, но и небето, за да го види свободен.
— Трябва да разберете какво благословено дете е — му беше казал бащата, — истински дар от Аллах. Външните хора може да гледат на него като бреме, но те не знаят каква любов изпитваме с жена ми към него. Може би е грешно да го казвам, но от тримата ни малки синове Сети е нашият любимец.
— Чувал съм това и от други родители на деца със специални нужди — отговори Хуан, докато му подаваше бялата носна кърпа от малкото джобче на сакото, за да може човекът да си подсуши очите. Подобно на повечето мюсюлмани, и Гунаван Бахар показваше чувствата си открито. — Той не е докоснат от грозотата на действителния живот.
— Точно така. Сети наистина е невинен и ще остане такъв през целия си живот. Господин Кабрило, готови сме да направим всичко, за да си върнем детето. Неговият братовчед не ни интересува. Родителите му го отхвърлиха заради онова, което е извършил. Но трябва да върнете нашия скъп Сети.
Както много от договорите с частни лица в течение на годините, и тази среща беше организирана от странен помощник на име L’Enfant. Лично Хуан никога не се беше срещал с човека, който се наричаше Детето, но договорите, които той изпращаше на Корпорацията, винаги бяха повече или по-малко законни. За да попаднат в полезрението на посредника, потенциалните клиенти трябваше да имат добре напълнени сметки.