В последния задънен коридор, в който се озоваха, намериха врата в пода. Над нея имаше метални колони, захванати в пода и тавана, на които е бил монтиран повдигащ механизъм. Кабрило вдигна едно по едно металните крила на вратата. Отдолу се откри квадратна шахта, която изчезваше в мрака. Той се изплю, минаха няколко секунди, преди плюнката да стигне до дъното.
— Отвратително — възмути се Линда.
— Грозно, но резултатно — възрази той. — Според мен, около дванайсет метра.
Бързо завързаха алпийското въже за старите метални колони. Заради допълнителната тежест на раницата Хуан си сложи сбруя. Преметна автомата през рамо, стисна здраво въжето и прекрачи в нищото. Макар и да беше зараснала, ключицата му напомни, докато се спускаше, местейки ръка след ръка, и си помагаше с краката, че беше счупена не толкова отдавна. Докато висеше в пространството, челникът му осветяваше голите стени на шахтата. Реши, че някога това трябва да е било муниционен подемник и че той и екипът му сигурно бяха пропуснали много наземни признаци за присъствието на това огромно укрепление.
Той стъпи на земята и се провикна следващият да започне спускането. Когато стъпи на земята до Кабрило, Макс се беше зачервил и дишаше тежко.
— Трябва да тренираш повече — отбеляза Хуан и потупа щръкналото, но твърдо като камък коремче на Хенли.
— Или да не се спускам по въжета — изръмжа той в отговор.
Когато отново се събраха, започнаха да търсят начин да проникнат в мина „Албатрос“. Трябваше да проверяват всяка врата и да гледат по стените за следи от вход. Когато стигнаха до място, където таванът беше рухнал, изгубиха двайсет минути в разчистване на късове бетон и други отломки, за да си освободят пътя. Часовникът на Еди започна да бибипка точно когато преодоляха препятствието.
— Една минута — обяви той. Това означаваше, че след шейсет секунди Линк, Майк и Джим щяха да започнат диверсията.
Кабрило усети, че чувството на безсилие се усилва. Губеха време, а с това единствената възможност, която щеше да им се удаде. Ако се проваляха, на Ерик Стоун бе заповядано да даде координатите на рудника на Овърхолт и да се моли ядреният удар да последва достатъчно бързо, а пораженията, които Бахар е нанесъл като отмъщение за нападението им, да са поправими.
Докато наблюдаваше рудника през оптическия мерник на карабината, Линк не забеляза каквото и да било движение, освен появяващите се от време на време стълбове прах, вдигани от вятъра. Сградите изглеждаха самотни и изоставени, като се изключи наскоро построеният бункер в основата на кулата на подемника. Той насочи вниманието си върху сградата, където някога се бе помещавала администрацията. Засили увеличението и се съсредоточи върху ъгловия прозорец.
Ето! Над перваза се беше появило лице, когато пазачът бе сменил позата си. Той съобщи по радиото откритието си на Майк и Джим, които бяха намерили укритие зад купчина от пръст, която лежеше на открито, но Линк можеше да ги прикрива.
— Трийсет секунди — отговори Майк.
Линк отново съсредоточи вниманието си върху прозореца, защото знаеше, че мъжът ще надникне, когато момчетата открият огън с минигатлинга.
Той издаваше звук, който напомняше по-скоро къртач, отколкото оръжие. Гатлингът изстрелваше несекваща струя от малки куршуми, които вдигаха пръст и камъчета и се посипваха върху сградите като дребна градушка. Върху постройката се изливаха толкова много куршуми, че човек лесно можеше да се заблуди, че нападателите са стотина, а не само трима. Точно такава беше целта. Причини колкото може повече паника колкото може по-бързо.
Инстинктът на Линк не го излъга. Веднага щом гатлингът започна да разкъсва административната сграда на парчета, главата на пазача се появи в рамката на прозореца, за да види каква е тази суматоха. Линк бавно дръпна спусъка и пое тежкия откат с грамадното си рамо. Големият куршум прекъсна живота на терориста с гейзер от кръв.
Втори пазач се изправи над перваза, насочи калашника си и сякаш изстреля целия пълнител. Линкълн трябваше само да смъкне малко прицела си и да стреля пак. Куршумът мина през металните листове, покриващи конструкцията на сградата, и елиминира стрелеца.
Навсякъде из района започнаха да се показват пазачи на пост зад различни укрития в целия комплекс — иззад купчини отломки, ръждясала екипировка и от самите сгради. От малка барака за инструменти изскочиха трима с калашници и се втурнаха през открития терен в самоубийствена атака. Те трябваше да преодолеят около сто и деветдесет метра, за да стигнат до Майк и Джим.