Линк успя да елиминира единия от нападателите, преди екипът картечари да обърне оръжието си срещу тях. Останалите двама се затресоха и заподскачаха, когато повече от сто куршума се забиха в тях за по-малко от пет секунди. Онова, което беше останало от арабите, скоро започна да попива в прашната земя.
От нещо, което приличаше на някогашна работилница, изскочи черен микробус и полетя към бункера. Майк се опита да го спре с картечницата, но малките .22-калиброви куршуми отскачаха от бронираната кабина и не можаха да причинят нищо на гумите, които можеха да се движат и спукани. Преди да завие зад бункера, Линк има време да забие три куршума в буса, но нямаше видим резултат.
— Председателю, купонът вече е в пълен ход — обяви той по радиостанцията.
Огледа района през оптическия мерник на снайперската карабина, търсейки цели. Един пазач се беше скрил на покрива на някогашен склад за сол и се надигна светкавично, за да стреля с РПГ. След като дръпна спусъка, се скри толкова бързо, че Линк не можа да даде изстрел. Гранатата оставяше следа от дим подобно на черта на фона на небето, докато блуждаеше по посока на картечното гнездо на Корпорацията. Експлозията вдигна облак пръст и камъни, но нищо повече.
Линк не отмести цевта на карабината от покрива, докато броеше секундите, нужни, за да се презареди гранатометът.
Майк Троно го изпревари и безпогрешно изчисли времето на следващото нападение. Частица от секундата преди терористът да се надигне, той пусна дълъг откос от минигатлинга. Мъжът с гранатомета се изправи и се натъкна на продължилия две секунди откос, който го разкъса на парчета. Тялото му рухна на ръба на покрива миг преди земното притегляне да си свърши работата и малко по-късно да го стовари на земята пред сградата.
Линкълн продължи да оглежда района през окуляра на оптическия мерник, но беше сигурен, че битката е свършила за тия момчета. Това се потвърди миг по-късно, когато от страничния вход на гаража се показа бял парцал, вързан за дръжката на лопата. Оттам излязоха двама мъже. Единият не спираше да размахва бялото знаме, а другият беше вдигнал двете си ръце толкова високо, че имаше вид сякаш върви на пръсти.
Не беше възможно някой от тях да излезе от укритието си, затова след около две минути двамата невъоръжени араби изиграха сценка, като легнаха по корем на земята с ръце на тила. Линк помнеше подобна сцена от войната в Персийския залив, когато две дузини иракчани захвърлиха оръжията си и се предадоха лично на него.
Надяваше се, че и под земята нещата вървят толкова добре.
Десет минути преди да започне диверсията, най-накрая имаха успех. Мак Ди забеляза следи по прашния под и като предположиха, че Мърсър е последният човек, идвал тук, последваха стъпките му до груб отвор в стената на един някогашен страничен склад. Отворът с ширината на врата беше запушен с дъски, но след няколко ритника те се строшиха, разцепвайки се навътре, и екипът се озова в мина „Албатрос“.
Таванът се извисяваше приблизително на два и половина метра над главите им, докато стояха в ъгъла зад една от дебелите подпорни колони, оставени в живата скала. Бяха заобиколени с повърхности от мръсна на вид сол. Благодарение на картата, която всички бяха запомнили наизуст, знаеха съвсем точно къде се намират.
Отне им няколко минути да прекосят помещението и да минат в следващото, след това в трето, докато не стигнаха асансьорната шахта. Оранжев предпазен капак покриваше бездънната дупка. До нея се виеше метална стълба, по която човек можеше да слезе до най-долните равнища. За щастие трябваше да се спуснат само две нива, за да стигнат до етажа, където миньорите погрешка бяха копали твърде близо до дъното на реката.
Петнайсет минути по-късно стигнаха до страничната шахта на рудника. Това беше мястото, което Мърсър им беше посочил като най-подходящо да успеят. Всички свалиха с благодарност раниците си. Всяка беше пълна с толкова експлозиви, колкото човекът можеше да носи. Минният инженер беше изчислил и нужното количество.
За разлика от останалата част на рудника това преддверие притежаваше човешки измерения, обаче таванът беше опасно напукан, а в неравностите на пода се бе задържала вода. Еди, който притежаваше енергията и издръжливостта на маратонец, започна работа с акумулаторната бормашина. Макс и Линда се заеха да слагат детонатори на зарядите и да ги разпределят така, че да избухнат, когато пробият достатъчно дупки в лицето на скалата.