Бяха завили крушки само на толкова от провесените фасонки, колкото Хуан да може да вижда, докато ги следваше из рудника. Часовият вероятно беше усетил, че Мак Ди го настига, защото внезапно се хвърли на земята и принуди американеца да прелети над него. Кабрило знаеше какво ще последва. Вдигна автомата си, докато другият опипваше кобура, за да извади пистолета си.
Лоулес все още не бе възстановил напълно равновесието си и в момента беше с гръб към плячката, която трябваше да прескочи. Мъжът вдигна пистолета и започна да се прицелва, когато Хуан опря автомата в рамото си и се прицели в сумрака. Колебанието му щеше да струва живота на Мак Ди, но ако не улучеше арабина, най-вероятно американецът щеше да поеме куршума.
REC7 изплющя като камшик и куршумът потъна в дясното рамо на готвещия се да стреля часови. Кинетичната енергия го запрати по лице на земята, където той остана да лежи неподвижно.
— Задължен съм ти — извика Лоулес, щом осъзна какво се беше случило зад гърба му, — но както казват, нашата изненада вече е публична тайна.
Кабрило взе бързо решение.
— Майната им на парите. Да се махаме от тук.
Те се обърнаха и хукнаха към асансьора, за да отстъпят по най-бързия начин. Друг часови стоеше на входа и държеше автомата за стрелба от кръста. Кабрило блъсна Лоулес настрани, а самият се гмурна към земята, когато арабинът откри огън и от цевта на оръжието започнаха да се плезят жълтеникавобели пламъци. Куршумите свиреха наоколо и макар да не ги бе улучил, стрелецът ги държеше приковани на място, докато викаше подкрепления.
Двамата с Мак Ди запълзяха яростно и намериха убежище зад една от опорните колони с големината на къща. Бяха изгубили единственото си предимство — изненадата, а защитниците познаваха този подземен свят по-добре от тях. Мак Ди беше успял да прегледа само набързо чертежа на Мърсър.
И сякаш за да влоши нещата, Хуан забеляза камера за видеонаблюдение, монтирана на подпорната колона на лентовия транспортьор. Лентата се издигаше на височината на гърдите им и изчезваше в съседното помещение. Той си каза, че това едва ли е единствената камера, което означаваше, че Бахар и Смит имат очи навсякъде. Камерата започна да се върти, сякаш ги търсеше. Ако я повредяха, все едно че ги беше открила, затова двамата се примъкнаха по задник, за да се озоват точно под нея.
— Някакви идеи? — попита Мак Ди спокойно, макар че куршумите се забиваха в камъка на половин метър от главите им.
— Всички помещения са свързани и образуват голям кръг. Нашата единствена възможност е да се движим по-бързо от тях и да се надяваме, че ще спечелим преднина, за да можем да се вмъкнем в асансьора.
— Те ще видят, че идваме.
— Значи трябва да унищожим камерите.
Кабрило се претърколи до ъгъла, залегна по корем и откри прикриващ огън, след това скочи на крака и хукна в противоположната посока. Където можеше, разбиваше крушките, които висяха от тавана, но имаше твърде много, за да успее да затъмни напълно мината. А и камерите бяха по-голям приоритет. Надяваше се, че унищожаването им не се вижда на мониторите в някаква определена последователност.
Дебели стени от сол разделяха огромните помещения. Вратите между тях бяха достатъчно големи, че да може да минават тежките машини и оборудване, както и широката транспортна лента. При всеки ъгъл се спираха за малко, за да проверят дали не ги очаква засада. Трябваше да си пазят и гърбовете, защото поне трима от пазачите ги преследваха пр петите.
Когато от входа надникна в следващото помещение, Хуан видя, че миньорите бяха изоставили верижен екскаватор. В задната му част имаше голяма ролка навит кабел за електрозахранването на машината и хидравличен барабан отпред, който можеше да се движи нагоре-надолу, докато зъбите от карбидна стомана се забиват в каменната сол. Той грабна Мак Ди и го задърпа зад машината, където заеха позиция.
— Трябва да елиминираме и тримата — обясни и зачакаха.
Няколко мига по-късно двамина пазачи в цивилно облекло влязоха в помещението. И двамата се вторачиха неспокойно в екскаватора. Единият остана при входа, за да прикрива при нужда другаря си, а другият започна предпазливо да се приближава. Кабрило приклекна още, молейки се наум да се появи и третият преследвач, преди този да се приближи твърде близо. Пазачът заобиколи в широка дъга, притиснал приклада на своя „Калашников“ в рамото си, готов за стрелба. Това беше стойка, която сигурно беше видял да използват американските специални части, но тя беше резултатна само с по-малокалибрените оръжия, които използваха тези войници.