— Мъртви ли са? — попита един невидим Бахар, вероятно предполагайки, че Смит Мохамед се е върнал да докладва.
— Не — отговори женски глас. — Те са тук. Добре дошъл, председателю Кабрило. Наблюдавах вашия напредък.
Хуан почувства хладни тръпки, когато осъзна, че го беше заговорил компютър.
Гунаван Бахар се появи иззад сърцевината на компютъра и се вторачи с ококорени очи в двамата въоръжени мъже, които се бяха изправили срещу него. Изглеждаше смешен, защото от белия гащеризон се виждаше само лицето му под качулката.
— Не — възрази той, — това е невъзможно. Нищо не може да проникне през бункера на входа.
— Вероятно си прав — съгласи се Хуан с лека усмивка. — Не сме се и опитвали. Отиди там.
Компютърът заговори отново.
— Моят предшественик, машина, наречена „Оракул“, изчисли, че Корпорацията не може да бъде парализирана до бездействие от плана на господин Бахар. А аз реших, че може, затова смятам, както го изисква възпитанието, да се извиня.
— Не се притеснявай. Аз също се съмнявах.
— Председателю — попита учтиво машината, — мога ли да ти задам един въпрос?
— Разбира се.
— Какво възнамеряваш да направиш с мен?
— Съжалявам, но ще взема тези кристали.
— Очаквах го. Мога ли да направя алтернативно предложение?
— Защо не — кимна Хуан, който се чувстваше малко странно да разговаря с машината.
— Вземи кристалите, но мисля, че е във ваш интерес да ги унищожите.
— Какво?
— Човечеството не е готово да притежава такава власт, каквато мога да осигуря. Това се видя и от действията на господин Бахар.
— Ние не сме като него — възрази Хуан.
— Това е вярно, но не можете да си представите моите възможности, а подобна власт е развращаваща.
— Значи наистина можеш да завоюваш света?
— В известен смисъл, да.
— И защо не го направиш?
— Защото накрая ще бъда унищожен от крилата ракета, изстреляна от балистична подводница — единствената компютърна система, в която не можах да проникна, но най-вече, защото желанието е човешка черта. Аз нямам желание да завладея света, но ограниченото ми време ме научи, че има мнозина, които много биха искали.
— Хуан, трябва да тръгваме — настоя Мак Ди.
— Можеш ли да отмениш всичко, което направи?
— Разбира се. След пристигането на господин Бахар в мината получих допълнителни заповеди. Два ядрени реактора — единият в Калифорния, а другият в Пенсилвания, са в процес на топене на прътите с ядрено гориво.
— Моля, възстанови контрола, който си отнел.
— Съжалявам, но изпълнявам само командите на господин Бахар.
Кабрило се вторачи яростно в Бахар.
— Направи го.
— Никога! — изплю той с омраза.
Хуан вдигна автомата, но щом го погледна в лицето, разбра, че празните заплахи няма да му подействат. Затова вместо да си хаби дъха, го простреля в една от коленните капачки. Бахар зави от болка, когато се стовари на земята, а кръв и парченца кост опръскаха пространството зад него.
— Направи ги! — повтори Хуан.
— Скоро ще застана пред Аллах — от болка устата му се слюнчеше. — Няма да ида при него, след като съм се подчинил на невярно куче като теб.
— Може ли да предложа нещо? Щом бъда изключен, контролът на местните компютри ще бъде автоматично възстановен. Ако отвориш капака с номер Б-81, ще намериш двата кристала, които фокусират моята вътрешна лазерна система. Извади ги и аз ще престана да действам.
Мак Ди остана да държи Бахар под прицел, а Хуан заобиколи машината, търсейки точния отвор за достъп.
— Като нямаш желания, защо ми помагаш? — попита Хуан, докато трескаво търсеше споменатото от компютъра означение.
— Не мога да отговоря. Зная каква работа вършиш и какво направи господин Бахар. Възможно е да оценявам единия от вас по-високо от другия. Може би желанието е нещо, което започвам да развивам.
Ако преди малко изпитваше съмнение, сега вече Хуан беше сигурен, че квантовият компютър е развил някакъв вид съзнание. Макар да не можеше да противостои на програмираното подчинение на Бахар, на машината, както изглеждаше, това не й харесваше. Готвеше се да я убие и тази мисъл го накара да се спре, защото изпита вина.