Выбрать главу

Тъкмо се бършеше с хавлията, когато телефонът на бюрото му започна да звъни. Завърза кърпата около кръста си и с подскоци излезе от банята в каютата. От яркочервената светлина на залязващото слънце дървените паравани, които разделяха помещението, блестяха. Предполагаше, че се обажда Лангстън Овърхолт.

Откакто Кабрило и останалите бяха излезли от старото укрепление, те бяха разговаряли вече няколко пъти. Имаше обаче още много неща за уточняване.

Хуан още не му беше казал, че кристалите са у него, и засега не знаеше как да се справи с този проблем.

Вдигна тежката слушалка и каза:

— Ало?

— Казах ти, че зная каква работа вършиш. Исках само да ти се обадя и да те информирам, че още съм тук и ще продължа да следя с интерес твоите подвизи.

Връзката прекъсна. За миг и мозъкът на Кабрило. Беше се обадил квантовият компютър. По някакъв начин продължаваше да съществува в киберпространството.