Не му ли лъхна на бензин?
Нов пристъп на страх го разтърси и той изскочи навън. Щом стъпи на решетката, хукна надалеч от хеликоптерната площадка по посока на жилищния блок — голяма метална постройка, която заемаше една трета от палубното пространство на огромната петролна платформа. Над всичко се издигаше сондажната кула — изтъняваща нагоре плетеница от метални пръти, заради която приличаше на умалена Айфелова кула.
Абдула стигна до края на жилищния блок и се обърна да погледне назад. Не видя огън, но от двигателния отсек на хеликоптера излизаше дим, който ставаше все по-гъст.
И тогава му хрумна ужасната мисъл, че пилотът може да не е мъртъв. Не знаеше какво да прави. Димът ставаше все по-гъст. Виждаше в кабината през плексигласовата й предна част. Не помръдваше ли пилотът, или въздухът трепкаше заради горещината?
Той тъкмо направи предпазлива крачка в посока на хеликоптера, когато в основата на издигащия се стълб от пушек се показаха пламъци. Не беше като драматичните взривове на холивудските и хонконгските режисьори, а постоянен огън, който постепенно обгърна целия летателен апарат. Ревът на пламъците заглуши виенето на хеликоптерния двигател. Димът се издигна високо в небето.
Абдула беше замръзнал на мястото си. Вече му минаваше мисълта, че ще остане тук вечно. Ако се намираше на изоставена платформа, нямаше причина някой да дойде тук. Беше в капан.
Не, каза си той. Не беше избегнал хеликоптерна катастрофа, за да умре на някаква изоставена петролна платформа. Пушекът, помисли си той. Сигурно някой ще го види и ще дойде да проверят какво става. Тогава му хрумна, че пушек се издига от всяка платформа околовръст, а огънят нямаше да гори дълго. Вероятността, преди той да загасне, някой прелитащ хеликоптер или минаващо корабче да го видят, не беше особено голяма.
Обаче, ако видеше нещо да приближава, Абдула би могъл да запали друг огън.
Да, точно това щеше да направи. Той си пое няколко пъти дълбоко дъх. Ръцете му вече не трепереха толкова силно, а свитият му на възел стомах бе започнал да се отпуска. Усмихна се на късмета си и скоро се заля в звучен смях. Щом се върне в службата, ще стане герой. Сигурно щяха да го повишат или най-малкото да му дадат платена отпуска. Абдула винаги бе съумявал да открие нещо хубаво и в най-лошото положение. Беше оптимист и май винаги е бил такъв.
Забеляза голям пожарогасител и макар още да се страхуваше от взрив, отиде да го вземе. Горещината беше жестока, но щом заля пламъците с химическото вещество, те бързо спаднаха. Изглежда пожарът бе избухнал от изтеклото от двигателя гориво, но по-голямата част се беше стекла през металната решетка. Абдула беше благодарен, че тялото на пилота не е много обезобразено от пламъците.
След като се справи с това, реши, че може да напусне временно палубата, за да огледа жилищния блок. Вътре можеше да са оставили работеща радиостанция. Той се върна обратно и скоро откри люк, който водеше в четириетажния блок, но се оказа заключен с верига и катинар.
Без да се замисля, Абдула се зае да оглежда палубата, докато не откри метална тръба, която му се стори подходяща за целта. Пъхна я между лъскавата верига и халките и я натисна с все сили. Брънките и катинарът не помръднаха, но една от халките, заварени за сградата, се изкриви и откъсна. Той остави тръбата на палубата и бутна вратата на люка. Пантите изскърцаха толкова силно, че настръхна. Не беше отваряна от месеци. Вътре коридорът беше потънал в сумрачни сенки. От малък джоб, зашит на ръкава на гащеризона му, Абдула измъкна тънко фенерче и го включи. В министерството бяха раздали на всички и макар и малко, то хвърляше остра бяла светлина.
Стените и подът бяха стоманени, практични, никъде нямаше прах. Не защото са били почистени, а защото при липсата на човешко присъствие нямаше какво да го създава в затворените помещения. Абдула надникна в няколко канцеларии. Мебелите бяха оставени, както и календар отпреди три години, но никъде не се виждаха папки или каквито и да било документи. Липсваха дори обикновени неща като кламери и химикалки.
Макар платформата да бе стара, тя все още беше твърде ценна, за да бъде зарязана просто така. Ако не нещо друго, от нея можеше да се извади скрап за няколко милиона долара. Инспекторът знаеше, че не е необичайно някоя платформа да не бъде използвана с месеци, но с години? В това нямаше смисъл.