Беше се посъветвал с Лангстън Овърхолт, своя наставник. Ланг напълно се беше съгласил с оценката на Кабрило. Беше му неприятно, че губи своя най-добър агент, но осъзнаваше добре възможностите, които Корпорацията можеше да му предостави.
Беше му предложил да наеме някой си Максуел Хенли. Когато попита кой е той, Ланг му обясни, че е бил главен инженер на борда на „Гломар Експлорър“16 — прочутия кораб, построен от Хауърд Хюджис, който успя да извади част от съветската подводница, клас „Голф“, К-129.
Хуан възрази, че „Гломар“ е изпълнил задачата си през 1974 година, от което излиза, че сега Хенли е прекалено възрастен, за да работи като наемник.
Тогава Ланг му каза, че Макс не е участвал в тази първа експедиция, а в по-късна, която още е класифицирана като „строго секретна“. Хенли бе ръководил дейността на кораба, докато уж бил в резерв, консервиран в залива Сюсън в Калифорния. Всъщност били маскирали стар търговски кораб да прилича на „Гломар Експлорър“, докато оригиналът отплавал към място близо до Азорските острови, за да извади ракетна подводница от клас „Тайфун“ с пълен набор междуконтинентални балистични ракети (МБР) и двеста бойни глави. Това било през 1984 г. и макар Хенли да бе започнал като речен патрул във Виетнам, беше прекалено опак, за да бъде смятан за възрастен.
Кабрило намери Макс, който въртеше търговия със скрап в покрайнините на Барстоу, Калифорния, и след десет минути го убеди да хвърли ключовете на своя помощник и да тръгне с него. Когато избраха „Орегон“ за своя операционна база и неговото преоборудване завърши във Владивосток, ръководено от корумпиран руски адмирал, който в еднаква степен си падаше по американски долари и корейски момичета, двамата мъже вече се разбираха като женена от години двойка. Естествено, че спореха, но никога не престанаха да се уважават.
По-късно Хенли призна, че бил готов да последва Хуан още на първата минута от предложението му.
— Това е досието му — каза Макс по сигурната телефонна линия. Той се намираше на борда на техния кораб на няколко мили от Карачи.
— Доста впечатляващо — отбеляза Хуан. Беше звъннал на Макс, докато пътуваха по шестлентовата магистрала, която свързваше Хайберския проход с Исламабад, и го бе помолил да провери наличните данни за Мариън Макдугъл Лоулес.
— Значи две години в Луизианския университет, но напуска и се записва доброволец в армията, дванайсетосептемвриец.
Имаше предвид деня след терористичните атаки на 11 септември, когато хиляди смели мъже и жени бяха влезли в армейските наборни центрове, за да подпишат договори като обикновени войници.
— Попаднал при рейнджърите и по всички данни бил отличник. Натрупал няколко бойни награди и след осем години решил да напусне и да почне работа за „Фортран Секюрити“ като наемник.
— Със същия комплект умения като рейнджър — отбеляза Макс, — но с десет пъти по-голяма заплата.
— Познавам „Фортран“ — поправи го Хуан, — отлична фирма, така че вероятно парите са били двайсет пъти повече.
— Както и да е — продължи Макс с обичайния си леко раздразнен тон. — Има бивша съпруга и дъщеря. Почти цялата му заплата отива на един адрес в Ню Орлиънс, който, предполагам, е на бившата.
— Значи само една? — закачи го Хуан. Макс имаше три бивши и плащаше алименти на всички.
— Намираме се по средата на рецесия. Хиляди комедианти останаха без работа и ти си въобразяваш, че си забавен? Сигурно, защото се изживяваш като велик. Както и да е. Щом това е досието му, какъв ли ще е в действителност, а?
— Ще ти кажа, друже. До неделя го бяха спукали от бой, но докато аз подготвях една самоделна бомба за взривяване, видя, че безпилотникът е изстрелял ракета и се задейства със скоростта на светлината. Спаси ни живота. Не може да не му се признае.
— Е, и?
— Откакто изгубихме Джери Пуласки в Аржентина, останахме с един боец по-малко. Ще го обсъдя с Еди, като началник на наземните операции, и Линк, нашия старши боец, но си мисля, че си намерихме нужния заместник. Бил е осем години рейнджър, значи е прекарал много време дълбоко в лайната. Да не споменавам, че успя да ме впечатли за по-малко от час след запознанството ни.
— Ами договорът му с „Фортран“? — попита Макс. — Иска ми се да уточня и как е бил пленен. Просто играя ролята на адвокат на дявола, но момчето може наистина да е изгубило форма.
16
Корабът бил нает от ЦРУ в опит да се вдигне потъналата през 1968 г. съветска подводница К-129 с балистични ракети на борда в тайна операция, известна като Проект „Азорски“. — Б.пр.