— Ще говоря с него и ще ти се обадя, преди да взема някакво решение — обеща Кабрило. — Някакви новини от таткото на Сетиаван?
— На летището в Карачи чака въздушна линейка. Не е дошъл лично, но е изпратил жена си и дядото и бабата на момчето. Щом излезете на шосето за Карачи, ще им се обадя, че скоро ще дойдете. Кога приблизително ще пристигнете?
— Сигурно до четирийсет минути.
— Чудесно. Джордж е вече на летището, за да ви превози до кораба, защото може би ни чака друга задача.
— Наистина? Много бързо.
— Чрез посредничеството на Детето. Дъщерята на някакъв швейцарски финансист влязла в Мианмар през бангладешката граница и той не може да я открие по сателитния й телефон. Страхува се, че може да й се е случило нещо, и иска да я измъкнем.
— Два въпроса — прекъсна го Хуан. — Първо, какво прави тя в този забравен от Бога район и второ, свързал ли се е с правителството?
Първият въпрос беше по-скоро реторичен, защото всъщност нямаше голямо значение. Но вторият беше важен.
— Не. Той е умно момче. Знае, че ако се свърже с управляващата хунта, ще погнат дъщеря му и или ще поискат откуп, или ще я затворят до живот.
— Добре е направил. Слушай, ще говорим по-подробно за това, когато се върнем на кораба. Междувременно се заеми да проучиш този финансист, дъщеря му и хората, с които пътува.
— Ерик и Мърф вече са се заели.
— И още нещо. Ако Мак Ди дойде с нас, на първо време ще има ограничен достъп. Кажи на Хъкс да си донесе куфара с медицинското оборудване, когато ни посрещне. Искам да се уверя, че момчето не е по-зле, отколкото показва.
— Корав рейнджър, а?
— Мачо 101 е първият урок, който научават във Форт Бенинг — съгласи се Хуан и прекъсна връзката.
В главната кабина на частния самолет Линда се беше надвесила над Сети и проверяваше състоянието му. Попита я как е момчето.
— Приспивателното започва да изветрява. Не ми се ще да рискувам и да му дам още, но и не искам да се събуди, преди да го предадем.
— Чакат ни с въздушна линейка. Ако му дадеш само малко, ще успеят да го промият.
— Добре.
Линк и Мак Ди си разменяха истории за войната в Афганистан. Линк беше един от първите на афганистанска територия, а Мак Ди бе пристигнал в страната няколко години по-късно. Те нямаха общи познати, но ситуациите, в които бяха изпадали, обикновено си приличаха, особено когато се е налагало да се оправят с местните.
— Простете прекъсването — намеси си Хуан. — Мак Ди, можем ли да поговорим?
— Разбира се — остави рейнджърът бутилката минерална вода, от която отпиваше, и закуцука след председателя към задната част на самолета. — Какво има?
— Как се случи?
Лоулес веднага схвана за какво го пита.
— Трима души охранявахме пакистански телевизионен екип. Аз и двама местни, с които бяхме работили и преди това. Бяхме на около час път от Кабул, когато операторът поиска да спрем. Казах му, че идеята е кофти, но той настоя, че става дума за спешен случай. Наоколо беше чисто, затова си казахме, добре, какво толкова. Спряхме и едва колелата спряха да се въртят, от нищото изскочиха дузина талибани. Бяха се крили под одеяла, заринати с пясък. Съвършена засада. Дори не успях да стрелям. Телевизионният екип беше измама. Убиха двамата афганистанци още там и ме вързаха като коледна пуйка. Задигнаха пикапа ни, а останалото вече го знаеш. В един момент ме прехвърлиха в багажника на кола. Сигурно преди да влезем в Пакистан, но не съм сигурен. Когато им се удадеше възможност, ме млатеха и се хвалеха как ще стана звезда в арабската разновидност на Ютюб.
Говореше така, сякаш разказваше нечия чужда съдба. Кабрило заподозря, че спомените му са още прекалено живи в паметта. Обаче можеше да каже, че Лоулес съжаляваше за случилото се с двамата афганци повече, отколкото за собственото си пленяване.
— Предполагам — каза Хуан, — вече си се досетил с какво се занимаваме.
— Частна сигурност като „Фортран“.
— Не само. Събираме разузнавателна информация, даваме консултации и провеждаме операции за Чичо Сам, когато той не иска в никакъв случай да бъде замесен. Обаче тази работа сега се разсъхна по причини, които в момента не са интересни. Проверяваме внимателно клиентите си. Работим само за добри момчета, ако разбираш какво искам да кажа. Освен това внимаваме да не попаднем в радарите, затова много малко хора знаят кои сме. Например твоите началници във „Фортран“ нямат представа. Няма да ни видиш в медиите, защото действаме така, че да не правим грешки и да не оставяме следи.