— Звучи ми като много добър екип — отбеляза Лоулес безстрастно.
— Най-добрият в работата си — похвали се Хуан. — Всеки член е грижливо подбран и когато се приема нов, всички имат право на глас.
— Да не би да ми предлагаш работа?
— Временно. Преди няколко месеца изгубихме човек. Казваше се Джери Пуласки. Той беше онова, което наричаме стрелец, корав военен ветеран. Използвахме го, когато работата ставаше напечена и предстоеше битка. Ти ще заемеш неговото място.
— Главно в този район ли работите?
— Не. Всъщност за пръв път сме тук. Районът бъка от фирми като твоята и „Блекуотър“ или както там се наричат. Бързаме да им оставим терена. Това спасяване беше еднократна операция.
— Договорът ми с „Фортран“ изтича след няколко месеца — обясни Лоулес.
— Не смяташ ли, че след случилото се ще те пуснат да си вървиш?
— Да, вероятно — провлече той. — Ъъъ, слушай, аз трябва да издържам едно малко момиченце.
Той направи пауза и преглътна.
— Нашите я гледат и имат нужда от парите, които изкарвам.
— Колко ти плащаха? — попита Хуан направо. Мак Ди му назова сумата и той прецени, че е разумна.
— Добре, ще продължиш със същата заплата по време на изпитателния срок. След това, ако нещата се развият както трябва, ще станеш пълен член на Корпорацията и ще получиш дял от печалбата.
— Значи имате печалба, а?
Кабрило отговори на въпроса с въпрос.
— Колко смяташ, че струва този самолет?
Лоулес плъзна поглед наоколо.
— Частен самолет като този? Около петдесет милиона.
— Петдесет и четири, за да бъдем точни — обясни Хуан. — Платихме в брой.
Предадоха спящия Сетиаван на разплаканата му майка на пистата между самолета на Корпорацията и наетия „Сайтейшън“, преоборудван като болница. Бабата също лееше сълзи, а дядото наблюдаваше стоически ставащото. Бяха се погрижили имиграционните и митническите власти да си затворят очите.
Пренесоха момчето на самолета, чиито двигатели вече работеха, и веднага щом вратата се затвори и заключи, машината започна да рулира.
Хуан беше планирал да отпрати самолета, но предвид новата задача, нареди на пилота да го остави на хангар и да си намери хотел в града. Натовариха оръжията и екипировката си в обикновени найлонови чували и закрачиха към площадката, на която зад ограда от телена мрежа на около двеста метра от главния терминал на международното летище бяха подредени хеликоптери. Всички машини бяха цивилни. Повечето бяха бели с цветни линии по носовете и отстрани по фюзелажите. Един обаче беше лъскав и черен и имаше заплашителното излъчване на боен хеликоптер, макар да не се виждаха оръжия. Това беше MD 520N17 на Корпорацията — модерна машина, която изхвърляше отработилите газове през опашката, вместо да разчита на още един винт. Тази система, наречена НОТАР18, го правеше най-тихия задвижван от турбина хеликоптер в света.
Пилотът видя четиримата мъже и жената да се приближават и започна да натиска бутони, за да пусне турбината.
Щеше да им е тясно, но MD 520 разполагаше с достатъчна мощност, за да ги закара до „Орегон“.
— Изглежда е минало добре — посрещна пилотът Хуан, когато отвори вратата за пътници и пъхна торбата си под седалката.
— Нищо особено — отговори Кабрило по обичайния начин.
Джордж „Гомес“ Адамс обаче можа да определи по самодоволната им походка, докато наближаваха, че нещата са били на косъм, обаче са успели да се справят.
— Кой е новият?
— Мак Ди Лоулес. Наемник на „Фортран“, пленен около Кабул. Стори ми се прахосничество да оставя да му отрежат главата.
— Ще го задържим ли?
— Може би.
— Не харесвам типове, които изглеждат по-добре от мен — оплака се Гомес. Малко мъже можеха да съперничат на тънките му коцкарски мустачки и външен вид на кинозвезда.
— Ще трябва да се справиш с конкуренцията — усмихна са Хуан.
— Точно така — погледна Адам през рамо и подаде ръка на Мак Ди. — Ако не ме прецакваш с дамите, всичко ще бъде наред.
Беше очевидно, че Лоулес не разбира какво иска да му каже, но въпреки това стисна ръката на Адамс.
— Няма проблеми. Ако не катастрофираш, докато съм на борда, ще бъде дори повече от наред.
— Дадено.
Гомес насочи вниманието си към хеликоптера и се свърза с контролната кула, за да получи разрешение за излитане.