Хуан се обърна към Лоулес.
— Когато стигнем на кораба, веднага ще използваме подсигурена връзка с фирмата ти. Сигурно са луднали вече. Също и вашите вкъщи, ако са им съобщили.
— Съмнявам се, че от „Фортрам“ вече са им се обадили. Бях отвлечен преди по-малко от четирийсет и осем часа.
— Чудесно, значи няма защо да се тревожим за това.
Минута по-късно турбината изрева, когато Адамс подаде газ, фюзелажът потрепери, но щом плазовете се отлепиха от бетонната площадка, всяко напрежение изчезна.
Гомес се пребори с инстинкта си да даде пълна газ, затова започнаха спокойно да се издигат и полетяха над мангровите дървета и блатистата равнина на север от прострелия се нашироко петнайсетмилионен град. Гъст облак смог намали драматично видимостта, така че небостъргачите и жилищните блокове на Карачи се виждаха неясно под тях. Всичко имаше вид на ръждясало — сградите, въздухът, дори водата в заграденото вътрешно пристанище. Само на запад, където лежеше океанът, човек можеше да види истински цветове. Водата беше сапфирено тъмносиня. Те прелетяха над Чайна Крийк, където лежеше главното пристанище, и Баба Ченъл, който водеше към открито море. Той гъмжеше от всякакви плавателни съдове, които чакаха своя ред да пристанат на кейовете.
Прелетяха над бариерните острови и скоро смогът отстъпи на чистия въздух. Слънцето хвърляше ослепителна сребриста ивица върху вълните, докато се издигаше все по-високо на небето зад тях.
Още кораби плаваха към пристанището или напускаха неговия район, натоварени със стоки. Килватерите им белееха като малки белези. Зад един от корабите пред тях обаче нямаше килватер.
По модерни стандарти беше средна големина, макар дължината му да надвишаваше сто и седемдесет метра. Контейнеровозът, който минаваше край десния му борд, беше два пъти по-дълъг. Местоназначението на Кабрило и хората му беше и стар модел. Строен преди морският транспорт да премине към стандартизирани контейнери, той можеше да превозва своите товари в пет дълбоки трюма, които се затваряха с люкове и се обслужваха от чифт изтъняващи към върха кранове. Надстройките се издигаха в средата на кораба и завършваха с един-единствен димоход. Крилете на мостика и пасажите висяха по него като огънати противопожарни стълби. На главната палуба имаше две спасителни лодки на лодбалки. Носът приличаше на брадва, а ветрилообразната кърма притежаваше малко от елегантността на чаша за шампанско.
Толкова можеше да се види от разстояние. Едва когато хеликоптерът наближи, започнаха да изплуват подробности. Корабът беше покрит с ръжда, корито, което още преди години е трябвало да бъде нарязано за скрап. Навсякъде по корпуса и надстройките се виждаше лющеща се боя, сякаш съдът бе заразен от някаква морска екзема. Самата боя беше смесица от различни по цвят слоеве, размазвани през годините един върху друг без ни най-малка грижа за естетиката. Палубата беше покрита с ръжда на локви, стекли се от шпигатите и клюзите, и бе набраздила страните на надстройката като някакво странно червеникаво гуано.
Навсякъде се търкаляха потрошени машинарии, маслени варели и различни други боклуци, включително необяснимо попаднали там перална машина и огромна задна гума за трактор.
— Вие май се бъзикате с мен — измърмори Мак Ди, когато пред него се разкри цялата истина за кораба. — Това някакъв номер ли е?
— Може и да не е красив — обади се Гомес, — обаче със сигурност е грозен.
— Повярвай, той не е това, което изглежда — увери го Хуан. — Засега няма да те допуснем до никоя от тайните, които крие, а те наистина съществуват.
— Какви? Че е транспортният кораб, с който Теди Рузвелт19 е пристигнал в Куба?
Хуан се засмя.
Обади се Линк:
— Не. „Орегон“ е първият опит на Ной да построи прочутия си ковчег.
— С готовност ще го повярвам.
Гомес зави към кърмата на кораба, където близо до последния трюмен люк имаше маркирана хеликоптерна площадка. Наблизо беше застанал един от екипажа, в случай че пилотът има нужда от помощ при кацането, но той не се нуждаеше от указания. Зависна машината точно над голямото избеляло „Х“ и я спусна точно в центъра. Изгаси двигателя, неговият несекващ вой се смени с тишина и когато оборотите на винта паднаха, перките му се видяха и започнаха да забавят своя бяг.
— Дами и господа, добре дошли на „Орегон“ — обяви Гомес. — Температурата в момента е двайсет градуса. Часът е единайсет и половина местно време. Имайте предвид, че вещите в багажниците над главите ви може да са се разместили по време на полета. Благодарим, че летяхте днес с нас и се надявам отново да ни изберете.
19
Американски президент, който през испано-американската война дебаркира в Куба и участва в освобождаването й. — Б.пр.