Секунди след като влязоха, сякаш от нищото се появи възрастен джентълмен с черни панталони, снежнобяла риза и безупречна престилка на кръста. Косата му беше бяла като колосаната риза на гърба му, а лицето — мършаво и сбръчкано. Носеше сребърен поднос със стъклена кана, в която имаше някаква тропическа на вид смес и кристални чаши.
— Слънцето е вече над реята — обяви той с чист английски акцент.
— Морис, какво е това? — попита Хуан, когато стюардът раздаде чашите и започна да налива. Линк изгледа кисело напитката, но тогава Морис измъкна бутилка „Хайнекен“ от джоба на престилката. Линк я отвори, като опря капачката в ръба на масата за карти и след това натисна с другата ръка.
— Малко сок, малко грог. Туй-онуй. Реших, че сигурно ще ви дойде добре след мисията.
Кабрило отпи глътка.
— Божествен нектар, приятелю. Божествен нектар.
Морис не показа да е впечатлен от комплимента.
Вече знаеше колко хубава е напитката и нямаше нужда някой друг да му го казва. Той остави подноса настрана. На него имаше и кутия за пури от палисандрово дърво, която обикновено стоеше на писалището на Кабрило. Макс се присъедини, като извади лулата и кожената кесия от задния джоб на работния гащеризон. След минути въздухът се изпълни с пушек, сякаш гореше амазонската джунгла. Стюардът напусна мостика така тихо, както беше дошъл. Лъснатите му обувки някак си не вдигаха шум по мръсния балатум на пода.
— Е, добре, разкажи ми сега за тази нова операция — подкани го Кабрило, след като издуха облак тютюнев дим към тавана, докато Макс отваряше една от летящите врати, за да влезе малко въздух.
— Финансистът се казва Ролан Кроасар. От Базел. Дъщеря му е Солей, на трийсет. Спечелила си е име на луда глава. Вече е платила място във „Върджин Галактик“, когато започват с космическия туризъм. Изкачила е най-високите върхове на пет или шест континента. Два пъти се проваля на Еверест. Състезавала се е един сезон в Джи Пи 2, като си е плащала за удоволствието. За онези, които не знаят, това е всъщност едно ниво под Формула 1. Също така е добра на голф, а като малка е била сред най-добрите на света тенисистки. За малко да стане и член на швейцарския олимпийски отбор по фехтовка.
— Осъществила се жена — отбеляза Хуан.
— Доста — съгласи се Макс. — Бих ти показал и снимка, но ти веднага ще започнеш да точиш лиги. Както и да е. Тя и неин приятел тръгнали пеша из Бангладеш. Като съдя по записите от джипиеса, които ни прати баща й, се е отправила по най-прекия път до границата с Мианмар и е продължила пеша.
— На мен ми звучи като умишлено — подхвърли Линк, след като си допи бирата. Половинката приличаше на тристамилилитрова в лапата му. — Той има ли представа какво прави там?
— Не. Обясни, че рядко му казвала какво възнамерява да прави. Останах с впечатлението, че между тях има известна хладина. Когато проверих миналото му, излезе, че когато Солей била на седемнайсет, родителите й се развели. Той се оженил отново само няколко месеца след това.
— Къде е майката? — попита Хуан и невъзмутимо изтръска пепелта от пурата на вече мръсния под.
— Умряла е от рак на панкреаса преди няколко години. Преди това е живяла в Цюрих, където сега е домът на Солей.
— А каква е историята на таткото?
— Работи за една от онези швейцарски банки, където съмнителни люде като нас си държат паричките. Мърф и Стоун не можаха да открият нищо по-така чрез законните и не толкова законни финансови канали. Доколкото можем да кажем, Кроасар спазва законите.
— Пита ли Лангстън? Може да излезе личният банкер на Бин Ладен.
— Всъщност е помогнал на агенцията да проследи средства, преведени на терористите от „Джемаа Ислямия“.
— Дали това не е отмъщение? — помисли Кабрило на глас. — Да не са я отвлекли?
— Засега всичко е възможно — отговори Макс. — Може да е така, може да са местни наркобарони, а може телефонът й да се е скапал и докато си говорим, тя да продължава да скита из планините.