При асансьорите трябваше да покажат на въоръжения пазач, че разполагат с ключ. Хуан показа чип картата и мъжът ги пусна да се качат. До четирийсетия етаж споделяха асансьора с корейска двойка, която през цялото време не престана да спори. Кабрило реши, че вероятно мъжът е проиграл парите за почивка.
Коридорите бяха тихи и доста слабо осветени. За разлика от другите свръх казина, в които бяха ходили, архитектурното решение с трите кули означаваше, че няма нужда да крачат безкрайно, за да стигнат до търсената стая. Кабрило почука на Кроасаровата врата.
— Момент — обади се отвътре глас, изпускайки „т“-то в края на думата като французин.
Вратата се отвори. Мъжът, изправен там, който изпълваше касата от едната до другата страна, не беше Ролан Кроасар. Бяха видели негови снимки, докато проверяваха миналото му.
През първата частица от секундата Хуан забеляза, че мъжът е без сако, ръцете му са празни, а изражението не беше явно нападателно. Това не беше засада, затова отпусна дясната ръка, с която се готвеше да нанесе каратистки удар в носа на човека, който най-вероятно щеше да го убие. Онзи изръмжа. Беше видял колко бързо председателят бе възприел и след това отхвърлил възможна опасност.
— Господин Кабрило? — обади се глас от дълбините на апартамента.
Телохранителят, който бе отворил вратата, се отдръпна. Беше едър почти колкото Франклин Линкълн, но докато неговото лице обикновено беше открито и добродушно, този тук постоянно се мръщеше. Тъмната му коса не беше модно подстригана и той приличаше малко на артист от черно-белите порнофилми от 70-те. Беше кимнал, но очите му си оставаха нащрек и проследиха Хуан, докато влизаше в богато обзаведения апартамент от две части. Тази сутрин мъжът се беше бръснал, но вече се нуждаеше от втора контра.
Наемен бияч, предположи Кабрило. Добрите телохранители бяха онези, за които дори не подозираш. Тези хора приличаха на счетоводители или представители на отдела за обслужване на клиенти в някоя банка, а не на пращящи от мускули борчета, които си мислят, че само размерите им са достатъчно заплашителни. Хуан устоя на желанието да повали този тип само за да си достави удоволствие. Горилата им махна да си разтворят саката, за да се увери, че не носят скрити оръжия. За да не усложняват нещата, двамата представители на Корпорацията изпълниха желанието му. Мъжът не си направи труда да провери и глезените им.
Кабрило се запита дали наистина е толкова лош в занаята, или това се дължеше на факта, че домакинът му е казал, че трябва да се държи добре с тях. Реши, че става дума за второто. Значи мъжът беше пренебрегнал заповедите, когато ги накара да разтворят саката си. Преценката му за неговите способности се повиши с една точка. Изглежда човекът взимаше задачата си да защитава своя началник по-сериозно от неговите заповеди.
— Моля, бихте ли си закопчали ръкавите на ризата? — любезно каза Хуан.
— Какво?
— Ръкавите ви не са навити, но не са закопчани, което означава, че сте прикрепили нож към подлакътницата. Забелязах, че не носите кобур на глезена, но не смятам, че сте невъоръжен. Затова ръкавите не са закопчани.
Ролан Кроасар се надигна от дивана в далечния край на стаята. Куфарче и документи лежаха на масичката за кафе. Чаша с лед и някаква безцветна течност стоеше в средата на локвичка стекла се кондензирана по стъклото вода. Кроасар носеше панталони и вратовръзка. Сакото му беше наметнато на креслото с дебела тапицерия, което бе част от комплекта с диван.
— Джон, всичко е наред — каза той. — Тези господа са тук, за да ни помогнат да намерим Солей.
Телохранителят, когото бяха нарекли Джон, се смръщи още малко, но закопча ръкавите си. Когато сви ръка, лененият плат се опъна от леката издутина на канията и ръкохватката на ножа.
— Господин Кабрило — каза Кроасар, — благодаря ви от сърце, че дойдохте.
Швейцарецът имаше среден ръст и вече бе започнал да пуска шкембе, но лицето му още беше красиво, а очите пронизващи. Косата му с неопределен цвят беше сресана назад, но личеше, че е започнала да оредява. По преценка на Кабрило изглеждаше по-млад от шейсет и две, но не много. Кроасар свали кръглите телени очила за четене от правия си нос и прекоси разстоянието до двамата си гости с протегната ръка. Стискането му беше хладно и професионално — на ръка, която с това си изкарваше парите.