— Това е Макс Хенли — представи Хуан приятеля си. — Той е моят помощник-командир.
— А това е моят личен съветник по безопасността Джон Смит.
Кабрило протегна ръка, която Смит неохотно стисна.
— Май пътувате доста — подхвърли Хуан. — Виждал съм името ви в доста хотелски регистри.
Мъжът с нищо не показа, че е разбрал шегата за популярността на ненабиващата се в очи фамилия Смит.
— Защо не седнем? Мога ли да предложа на господата нещо за пиене?
— Бутилирана вода — съгласи се Хуан. След това остави куфарчето си в края на масата и отвори капака. Смит беше застанал така, че да може да надникне в него.
Кабрило извади две електронни устройства отвътре, после затвори капака. Включи едното и започна да изучава малкия екран. Дните, когато трябваше да обикаля помещенията с детектор за бръмбари, бяха отминали. Това преносимо устройство можеше да провери трийсет метра за секунда. Апартаментът на Кроасар беше чист. Ако беше открил подслушвателно устройство, задействано от глас, щеше да го остави включено. След това отиде при прозореца. В далечината се виждаха сребърните остриета на небостъргачите, очертаващи се леко размазани от горещия въздух на небесния фон, докато утрото преминаваше в следобед.
Председателят отлепи лентата, покриваща намазаната с лепило повърхност на уреда с големина на цигарена кутия, и го залепи на дебелото стъкло. След това го включи. В черната пластмасова кутия имаше две тежести, захранвани с батерия и контролирани от микрогенератор на случайни числа. Той задвижваше тежестите, които от своя страна караха стъклото да вибрира. Електронният генератор щеше да гарантира, че от помещението не може да излезе някакъв шаблон от звуци, които по-късно биха могли да бъдат дешифрирани и разчетени от компютър.
— Qu est-ce que c’est?
Френският не беше сред езиците, които Кабрило владееше, но въпросът не беше труден за разбиране.
— Кара стъклото да вибрира, така че никой да не може да използва лазерен детектор на гласове.
След това хвърли един последен поглед на красивата гледка и дръпна пердетата, така че никой да не може да наднича в апартамента.
— Добре, а сега можем да поговорим.
— Чух дъщеря си — обяви Кроасар.
Кабрило почувства пристъп на гняв.
— Можехте да ми кажете това, преди да долетим от другия край на света.
— Не, не. Разбрахте ме погрешно. Мисля, че е в по-голяма опасност, отколкото предполагах.
— Продължавайте.
— Обаждането беше преди три часа. Чуйте.
Кроасар извади тънък джобен компютър и затърси из приложенията, докато от говорителите не се понесе женски глас, който звучеше много уморен и уплашен. Тя произнесе само няколко думи на френски, преди линията рязко да прекъсне.
— Казва, че е близо. До какво — нямам представа, но после казва, че те са по-близо. След това казва, че няма да издържи. Не знам и кои са онези „те“, които споменава.
— Мога ли да го видя?
Той си поигра малко с машинката, после натисна „плей“, за да пусне записа отново. Кроасар превеждаше дума по дума и двамата отново изслушаха задъхания глас на Солей. На заден план се чуваше някакъв шум — може би вятър свиреше в листата или нещо съвсем друго. Хуан пусна записа за трети път. След това за четвърти. Фонът не стана по-ясен.
— Може ли да ми го пратите на телефона? Искам да го дам за анализ.
Даде номера на телефона, който носеше сега — след края на мисията сим картата му щеше да бъде извадена.
— Успяхте ли да установите нейните джипиес координати?
— Да.
Кроасар разгърна картата, която лежеше в чантата му. Беше топографска карта на Бирма, направена преди страната да смени името си на Мианмар и да премести столицата си в средата на джунглата. Блед Х беше отбелязан с автоматичен молив с тънък графит, а на него бяха изписани географската дължина и ширина. Кабрило беше запознат с тях, защото вече бе видял картата на Кроасар. Но сега имаше нанесена нова точка на около трийсетина километра в североизточна посока от последното местоположение на Солей.
— Опитахте ли да й звъннете? — попита Хуан, макар да знаеше отговора.
— Да, на всеки петнайсет минути, но нямаше отговор.
— Добре, това все пак е добра новина — отбеляза Кабрило, — нищо че звучи така, сякаш има неприятности. Както може би схващате, трябва ни още време, за да закараме всичко на позиция. Операция от такъв вид трябва да бъде добре обмислена, за да се осъществи съвсем точно.